Труди Канаван: Отстъпница

Той кимна.

— Вече си е намерила приятели тук и те ще започнат заедно с нея. Ротан ще я наглежда.

— И двамата знаем, че е много добър в това.

Той се усмихна.

— Да. Лека нощ Сония.

— Лека нощ Дориен.

Когато вратата се затвори зад гърба му, Сония погледна към стола, който беше освободил. Не беше толкова болезнено, колкото се бе опасявала. За миг я жегна съжаление. «Ако Дориен не беше женен…»

Тя прогони тази мисъл, отиде до вратата, отвори я и махна с ръка на Лечителката, за да ѝ покаже, че е готова да приема пациенти.

След като облече мантията си, Лоркин приглади финия, наситено оцветен лилав плат и въздъхна със задоволство и копнеж. Колко странно успокояващо му действаше мантията. Когато се върна в новата си спалня, за да си навакса съня, той дори се изкуши, макар и за кратко, да си легне облечен.

Тя не го дразнеше така, както грубите ловджийски дрехи, но въпреки това платът бе много по-тежък от обикновените, практични облекла на Изменниците. Но той не можеше да не се наслади на наситения, тъмен цвят. Макар че боята, която произвеждаха сачаканците, имаше нежни оттенъци и той бе започнал да открива естетичната красота на неоцветения плат, в алхимичното лилаво имаше нещо дълбоко удовлетворяващо.

«И въпреки това не би трябвало да я нося. Въобще не би трябвало да обличам мантия». Не само заради обещанието да се върне в Убежището, при Тивара, а и защото бе нарушил някои от най-сериозните закони на Гилдията. «Аз научих черната магия. Дори да са склонни да ми простят това, те ще настояват да нося черна мантия».

Той все още не беше решил кога и по какъв начин ще им го съобщи.

Когато отиде в господарската стая, Лоркин видя Мерия, която крачеше из помещението. Щом го зърна, тя се спря.

— А, Лоркин. Вече сте буден. Добре. — Тя бързо се приближи до него. — Има нещо, за което не се сетих, докато не заспахте. Това.

Тя му подаде пръстен. Кървавочервеният камък проблесна в обкова си. Сърцето му подскочи и той протегна ръка да го вземе.

— Кръвният пръстен на майка ми?

— Да. Посланик Денил ми го остави, за да мога да се свързвам с Гилдията, тъй като той взе със себе си пръстена на Разпоредителя Оусън. — Тя го погледна напрегнато. — Сигурно искате да ѝ съобщите, че сте се върнал, но може би пръстенът трябва да остане у мен. Смятате ли, че е редно?

Той се усмихна.

— Разбира се. Няма да ходя никъде, докато не се върне Денил.

Тя го погледна с облекчение.

— Радвам се да го чуя. — Мерия погледна към пръстена, после към него и се усмихна. — Сега ви го оставям. — Тя се обърна и излезе от стаята.

Лоркин седна и погледна пръстена, опитвайки се да събере мислите си. После го сложи на пръста си.

— "Майко"?

— "Лоркин? Лоркин! Всичко наред ли е? Добре ли си?"

— "Да. Всичко е наред. Можеш ли да говориш?"

— "Разбира се! Почакай… Имам пациент. Трябва само…"

Настъпи продължително мълчание.

— "Вече съм сама. Къде си? Можеш ли да ми кажеш?"

— "Намирам се в Дома на Гилдията в Арвис."

— "А не в дома на Изменниците?"

— "Не. Кралица Зарала ме изпрати тук. С нещо като мисия."

— "Кралица Зарала?"

— "На Изменниците."

— "Сега за нея ли работиш?"

— "Ща. Но тя знае, че никога не бих приел задача, която би застрашила Обединените земи.

— "Колко предвидливо от нейна страна."

Той усети неодобрението и презрението в тона на майка си и се усмихна. Щеше да се изненада, ако не го бе доловил.

— "Ти как си? — попита той."

— "Добре. През последните няколко дни Гилдията разреши няколко проблема. Боя се, че имаме още един черен магьосник. Две ученички успели да се научат от книга. Едната го направила умишлено и използвала магията, за да убие, и подмамила другата да я научи, за да може да я обвини в убийството. Първата бе заловена и екзекутирана. Другата… тя се доказа като достатъчно почтена, за да ѝ бъде позволено да се върне в Гилдията и Университета, макар и при определени условия."

Лоркин почувства прилив на надежда. Щом Гилдията бе простила на една ученичка усвояването на черната магия заради това, че се бе доказала като почтена, нямаше ли да простят и на него, защото им е донесъл познанието за магическите камъни?

«Трябва да проявят по-голяма гъвкавост по отношение на черната магия, ако искат да използват магията за създаването на камъни — напомни си той. — Ако не го направят, аз така или иначе ще се върна в Сачака».

— "Като че ли напоследък си имала доста вълнуващи преживявания — каза той."

— "Представа си нямаш. Освен това в града имаме чуждестранен магьосник-отстъпник, който владее по-голямата част от престъпния свят. Ще ти разкажа подробностите като се прибереш"