Труди Канаван: Отстъпница

Денил се намръщи.

— Съжалявам, за което.

— О, не се извинявай. Решението не беше твое.

Двамата отново се умълчаха. Тайенд се обърна с гръб към морето и огледа кораба и брега. После изведнъж погледна към Денил.

— А ти? — попита той. — Взе ли решение?

В гласа му се промъкваха обвинителни нотки. Денил го погледна намръщено. Елийнецът го гледаше остро и не помръдваше. Макар Денил да знаеше, че Тайенд е много по-умен, отколкото понякога показваше поведението му, той внезапно откри, че бившият му любовник изглежда като съвсем различен човек. «По-възрастен човек — помисли си той. — По-зрял човек».

— Аз "знам", Денил — каза тихо Тайенд. — Вие двамата определено сте повече от… "приятели". Нима смятащ че няма да мога да го разбера, след като толкова време живяхме заедно?

Денил погледна встрани, но осъзна, че не го прави, за да прикрие чувството си за вина. А за да не види гнева в очите на Тайенд. Успя да преодолее импулса си да погледне към капитана и робите, за да провери дали са чули нещо, и издигна бариера около двамата с Тайенд, за да заглуши звука от гласовете им.

— Нищо не се е случило.

Тайенд изсумтя отвратено.

— Нима? — рече той. Денил отвърна на погледа му. Тайенд присви очи, след което се усмихна леко. — О, добре. Значи донякъде съм успял да те възпра да правиш глупости.

— Значи "наистина" си се опитвал да ни разделиш! — обвини го Денил. — Помислих си, че може да ревнуваш, но това…

— Това няма нищо общо с ревността — изсъска Тайенд. — Той е "сачаканец. Атаки". "Черен" магьосник.

— Нима смятащ че не съм го забелязал?

— Да — отвърна Тайенд със сериозно лице. — Защото иначе трябваше да избирам между това дали си изкуфял, заслепен от любов или се превръщаш в предател. За първите две нямам доказателства, което ме поставя в много неловко положение като посланик.

— Не съм предател — отвърна Денил. — Доколкото си спомням, любовникът-чужденец не означава предателство, иначе никога нямаше да си легна с теб.

Тайенд скръсти ръце.

— Това е различно. Нашите земи са съюзници. Сачака е…

Денил повдигна вежди.

— Врагът? Тя винаги ще си остане враг, ако не спрем да се отнасяме към нея по този начин.

— Но никога няма да ни стане съюзник, докато сачаканците като Ачати продължават да имат роби и да използват черна магия. — Тайенд присви очи. — Не ми казвай, че си променил мнението си по този въпрос.

Денил поклати глава.

— Разбира се, че не.

— Добре. Защото аз те наблюдавам, посланик Денил. В мига, когато се превърнеш в сачаканец, аз ще разбера. — Тайенд му обърна гръб и тръгна към люка, принуждавайки Денил да свали бързо бариерата против подслушване. — Сега вече ще си поспя както трябва.

Когато люкът се затвори над главата му, Денил се обърна и отново зарея поглед над морето.

«Да се превърна в сачаканец. Абсурд».

Но както често се бе случвало след разговорите с Тайенд, той усети как в него покълват семената на съмнението. Ами ако наистина беше така? Ачати ли бе причината? Или просто бе свикнал твърде бързо с начина на живот на сачаканците?

«В такъв случай няма защо да се тревожа. Щом се върнем в Дома на Гилдията, животът

Повечето ученици никога не са виждали тази стая — помисли си Лилия, докато вървеше след Сония към кабинета на Разпоредителя Оусън. — А аз съм я виждала повече пъти, отколкото би ми се искало.

Разпоредителят седеше зад бюрото си, а Черният магьосник Калън се бе облегнал на един от столовете за гости, но и двамата се надигнаха при появата на двете жени. Трети магьосник се бе скрил зад облегалката на стола, в който седеше, и също се изправи. За огромна изненада на Лилия това се оказа Директорът Джерик.

— Лилия — каза Оусън, докато излизаше иззад бюрото се и се отправяше към нея. — Как се чувстваш?

Тя примигна, изненадана от този най-обикновен въпрос.

— Добре съм, Разпоредителю Оусън — отвърна девойката. «Изморена от очакването на решението ви дали отново ще бъда заключена някъде» — добави тя на ум.

— Добре — каза той. — Както знаещ досега обсъждахме какво да те правим. С огромна радост искам да ти съобщя, че най-после взехме решение и то е одобрено от краля. — Той се усмихна. — Можеш да се върнеш в Гилдията и да завършиш обучението си.

Тя го погледна невярващо и устните ѝ бавно се разтеглиха в усмивка.

— Благодаря ви.

Лицето му стана сериозно.

— Но въпреки това има някои условия. Ще трябва отново да положиш Клетвата на ученика.