Иън Пиърс - Аркадия

— Добре, добре — Литън замълча за известно време, за да помисли. — Това много улеснява положението. Макар че ще е доста трудно да го обясним на него.

— Убеден съм, че разбира всичко много добре.

— Аз съм убеден, че не. Договорката не беше такава.

— Какво трябва да означава това?

— Името му е Дейвид Купрански. Преподава руска литература на непълен работен ден. Парите все не му достигат, откакто жена му го напусна. Тя беше тази с парите, ако ме разбираш. Много жалко, но разточителната му склонност към „Уайт ръшън“ 43 43 Коктейл от водка, ликьор с вкус на кафе и сметана. — Б.ред. ѝ се стори малко прекалена след време…

— Хенри!

— Хм? О! Да. Предложих му малко пари срещу участие в аматьорска театрална постановка. Написах бележка, изпратена до мен самия чрез Портмур, и го командировах в Париж, за да видя какво ще стане, щом заяви, че може да идентифицира предателя в службите ни. Трябва да кажа, че беше много убедителен, макар доста да преигра. Въпросът е там, че трудно бих стигнал толкова далеч, та да застрелям колега. Споделянето на един кабинет може да бъде досадно, но не чак толкова.

— Можеш ли да го докажеш?

— Разбира се, че мога. Много лесно. Дори да умре, съпругата му ще може да го идентифицира.

— Ами Волков? Истинският? Има ли изобщо такъв?

Литън сви рамене.

— Навремето познавах човек с това име в Берлин, но не съм чувал нищо за него оттогава. Подозирам, че може да са го застреляли.

— Всичко е било номер? Защо?

— За да те спипам. Нареждане на Портмур. Или по-скоро да не те спипам.

Уинд се опита да се престори, че не го е грижа, а Литън се облегна на рамката на камината и му се прииска да имаше лула.

— Проучих всички останали през последните две години, Сам. Портмур беше убеден, че има предател и поиска от мен да го открия, преди той да се пенсионира. Не исках, но знаеш колко убедителен може да бъде. Затова го направих, отмятах всеки от списъка си един по един. Трудих се върху документи, стари доклади. Заложих малко капани, за да видя кой ще се хване. Нищо. Две години работа и нищо. Нямаше дори намек за успех.

— И така, стигнах до теб. Всички останали бяха чисти. Ти беше последен. Бедният Портмур много се развълнува от това положение или поне доколкото е способен да покаже вълнение, а аз бях сигурен, че скоро ще стигна до отговора. Ти беше единственият човек, когото не бях проверил.

— В този момент реших, че трябва да бъда особено старателен. В проучването ми имаше голям пропуск; бях оставил и още един човек. Затова реших да проверя и двамата едновременно.

— Кой беше той?

— Самият Портмур — отговори Литън. — Представих си процес, в който защитникът ти се опитва да те измъкне, като срине неговата репутация, позволява си инсинуации, като например въпроса защо той не е бил обект на същото проучване като всички останали. Затова дадох на теб информация за Волков, а на Портмур дадох друга. Казах му, че заминавам за Париж, но не казах на теб и бях проследен. Казах на теб, но не и на Портмур кога Волков пристига в Оксфорд и се появи онзи човек Чън.

— Резултатът беше равен. Или пък ти можеше да си въпросният човек. Само че господин Чън, моят наблюдател не беше никой. Между другото, отново се появи и можеш да поговориш с него. Въпросът е, че той е напълно безобиден, интересувал се е само от ръкописа, който ти току-що взе от мен. Дойдох да го прибера, тъй като се почувствах малко виновен, след като получи стрела в гърба.

— Какво?

— Дълга история. Въпросът е в това, че нямах категорично доказателство за единия или другия, затова предприех един последен ход. Щом качи Волков във вана и го поведе на сигурно място, звъннах на Портмур да кажа, че вече пътува и кога ще пристигне. Два часа по-късно той беше прострелян. Нямаше как да си ти. Ти беше през цялото време с мен или с младежа от контраразузнаването в съседната стая. Не говори по телефона. Нямаше как да заповядаш нападението и само другият човек беше в състояние да го направи. Както вече казах, ще бъде доста трудно да се извиня на Купрански. Мислиш ли, че ще мога да му намеря прилично преподавателско място в Лондон? Нещо, което да му осигури хубава пенсия?

— Хенри, ти…

— Портмур не се бои, че ще предаде Службите на руски шпионин, щом се пенсионира, Сам. Бои се, че няма да ги предаде на руски шпионин.

Литън седна до Уинд и разтърка ръце, за да ги стопли.

— Ти си — трябва да си — основен кандидат за длъжността на Портмур. Той искаше да те отстрани от пътя си, така че собственият му кандидат да успее. Дори ми каза, че смята за нужно да отхвърли всички главни претенденти. Ако можех някак да те закова, това щеше да бъде добре за него, но сигурен съм, идеята му е била, че така и няма да стигна до заключение. Тогава щеше да заяви, че сянката е надвиснала над всички и за всеки случай не бива да се избира никой от вас. Гонтал ми даде тази идея.