Иън Пиърс - Аркадия

— След всичко това? Не забравяте ли шпионите, арестите и кръвта по пода на мазето? Да не мислите, че мога просто да си ида у дома и да започна да уча предлози?

Имаше право.

— Много добре. Можеш да останеш на улицата срещу полицейския участък и да чакаш, щом толкова искаш.

В полицейския участък за Литън не беше трудно да се види с Анджела. След дълъг разговор с Малтби и един-два телефонни разговора с Лондон всички основания бяха отхвърлени. Накрая Литън обеща да напише хвалебствено писмо, в което се възхищава от разузнавателните способности и старанието на Малтби, самият Малтби обеща да не бъдат задавани твърде много въпроси за Чън и накрая Анджела беше освободена. Изглеждаше малко уморена.

— Хенри! Каква радост — каза тя разсеяно, щом вратата на килията се отвори.

— Убеден съм. Може ли да минем право на въпроса, моля?

— Въпроса за Волков?

— Не. Този с мазето.

— Ах. Това.

— Току-що прекарах почти шест часа в онова твое изобретение.

— О, боже. Роузи не биваше да го прави. Наистина грубо от нейна страна. Къде е тя, между другото?

— Едната е от другата страна на улицата, а другата още е в Антеруолд. Направих всичко по силите си да я подмамя тук, а Чън използва доста по-силови методи. Все пак остана. Разбирам, че това може да създаде проблеми.

— Потенциално, но не съм изненадана. Ами Чън?

— В болница е. Един от по-драматичните ми герои го уцели със стрела, когато нападна Роузи.

— И това е логично. Преживява труден период, бедният човек. Не е създаден за активен живот.

— И аз вече не съм.

— Той трябваше да разбере откъде е произлязъл Антеруолд. Успял ли е?

— Да — отвърна Хенри. — Стигнал е до заключение, че Антеруолд е нашето бъдеще или ще бъде такова, в случай че настъпи ядрена война. Човечеството трябва почти да бъде изтрито от лицето на земята, за да се създадат условия за този мой рай. Мрачна епоха в продължение на векове и малцина оцелели, които се грижат да запазят малкото знания, като са ги претворили в истории, разказвани от уста на уста, а после записани като История.

— Разбирам — каза тя. — Боях се от нещо подобно — тя вдигна поглед към него. — Така ли го беше замислил?

— Нищо не съм замислял. Бяха просто бележки в тетрадка, преди ти да се намесиш — взираха се един в друг в продължение на няколко секунди. — Е? — каза той. — Какво възнамеряваш да правиш сега? Така ли ще си седиш?

— Разбира се, че не — отговори тя, а лицето ѝ внезапно се проясни. — Ще се опитам да спася вселената или поне да проверя дали има шанс за спасяването ѝ. Ако ти се струва твърде амбициозно, тогава ще кажа, че ще посетя леля ти. О, Сам Уинд беше тук, между другото. Смята, че си съветски агент. Надявам се това да не е проблем.

Отне им известно време да убедят Роузи да ги остави; беше много разстроена и искаше да бъде около единствените хора, които бяха наясно с причината. Но Анджела беше непреклонна. Момичето не можеше да направи нищо. Щом искаше да бъде полезна, можеше да се върне в къщата на Литън и да стои там. Да се погрижи никой да не влиза и при абсолютно никакви обстоятелства да не допуска никой да припарва до мазето. Да стреля, ако е нужно. Ако все пак искаше да изчисти кръвта, това щеше да е доста по-полезно.

Роузи категорично нямаше желание за това, но се съгласи да си почине, така че си тръгна, макар и не особено доволна. После Анджела заведе Хенри до колата си и поеха към „Тъдмор Корт“ близо до Дивайзис, Уилтшър.

— Как ме измъкна?

— Изненадващо лесно. Мога да бъда изключително убедителен, когато получавам подкрепа от МИ6 по телефона.

— Внушително.

Не говориха много; Анджела работеше и шофираше едновременно, а Хенри беше потънал в мисли. Само след час Анджела приключи с изчисленията си и каза:

— Как ти се стори Антеруолд?

— О, беше… изумително. Функционира доста добре. Но не знам как ще се държи, щом хоризонтите му се разширят. Знам, че си го представях като разновидност на Англия, но предполагам, че по света има и други хора. Те на същото технологично ниво ли са? Не съм го обмислял. Как работи всъщност?

— Тези елементи ще бъдат създадени чрез логичните изводи от основната информация в тетрадките ти. Спомням си например едно твое изказване, че никой не е създавал притеснения на това място от доста дълго време, а инцидентните нападения на крайбрежието са грижа на милицията. Това предполага малко население и съответстващо технологично ниво навсякъде другаде. Не внушава усещането, че внезапно от юг могат да се появят бронирани танкове.