Иън Пиърс - Аркадия

Никой освен Гонтал не се осмели да пристъпи в кръга.

— Какво точно означава това? — попита той, а след това спря, щом видя кои са всички останали. — Катрин, радвам се да те видя отново сред нас, с по-нисък ранг, но цяла-целеничка.

Тя го изгледа студено и не отговори.

— Изборът и провъзгласяването на новия владетел на Уилдън трябва да се извършат по здрач — каза Хенари. — Ще се представиш като следващия кръвен родственик, не се съмнявам в това. Един от тях двамата също ще го направи. Единият ще поеме вината, която лежи между тях, така че, изчистен от каквото и да е петно, другият ще предложи себе си. И двамата са заявили привилегията на Изгнаника, както е изложено в Историята, и желанието им не може да бъде пренебрегнато.

Погледът на Гонтал шареше между Хенари, Памархон и Катрин, опитваше се да отгатне дали има начин да спре това, което смяташе за нечестна игра. Изръмжа и бързо отиде до камерхера. Набързо си размениха няколко думи; лицето на Гонтал помръкна и той ядосано тропна с крак. После се бърна обратно.

— Много добре — заяви той. — Предполагам, че ще трябва да бъда съдник в този процес.

— Категорично не — възразиха Памархон и Катрин в един глас.

— Кой в такъв случай? Кой има по-голямо право от мен? — той огледа самодоволно събралата се група хора. — Нека някой с повече власт да се представи и да реши проблема — провикна се силно той. — Заповядвам му да излезе напред!

Би било твърде недостатъчно да се каже, че онова, което последва, предизвика ужас и хаос. Розалинд изтича до свободната част на поляната и я видяха как заговори умело и бързо, правеше властни и вдъхващи респект жестове. Говореше в нищото, но докато го правеше, беше осветена от бледа божествена светлина. Само Джей беше виждал нещо подобно преди; само Хенари беше чувал за нещо подобно. Знаеше достатъчно за Небивалиците, за да осъзнае, че най-ужасният му кошмар се сбъдва. Какво беше сторил? Не беше ли повярвал дори след разговора си с Розалинд? Любопитството му беше задвижило нещата. Сега нямаше начин да се спрат. Гонтал беше заговорил от кръга, беше призовал някого с по-голяма власт от него самия, някого с повече авторитет, с пълното съзнание, че на света няма такъв човек. Ето че зовът му получаваше отговор.

Не чуваше какво казва Розалинд; говореше твърде бързо и тихо и беше много далеч. Все пак чу последните думи.

— Моля, елате — изрече тя, а след това отстъпи назад.

Стомахът на Хенари се сви на топка в мига, в който се появи силует и доби ясни очертания. Чуха се плач и ридания; там, където преди имаше само слаба светлина се появи човешка фигура — мъж, загърнат в яркочервена роба и с властен поглед. Той не направи нищо, не каза нищо, само се усмихна на Розалинд. Почувстваха как силата на погледа му се разпростира сред тях.

Всички паднаха на колене в знак на почит; надигна се всеобщо стенание; някои пищяха или хлипаха от шока. Мнозина закриха очите си, а онези, които не го направиха, гледаха с благоговение Розалинд, която се оказа не само жена с огромна сила на духа, но вероятно и Вестител на Края и приближи духа без никакъв страх. Всички го бяха видели, беше се случило пред собствените им очи; нещо, което иначе биха приели за лудост.

Духът от своя страна изглеждаше мрачен, плашещ, авторитетен и гневен. Вдигна ръце, щом съзря тълпата, коленичила уплашено пред него и направи жест, който им се стори като заповед да се оттеглят. Хората се подчиниха, без да задават въпроси, не събираха смелост дори да погледнат. Само Розалинд запази самообладание, отмести поглед чак когато светлината зад него примигна и после изчезна.

Гонтал трепереше, Памархон беше ужасѐн, а Катрин стоеше скована на мястото си. Хенари изглеждаше като тежко болен.

— Учителю — прошепна Джей, уплашен да не би духът да го чуе. — Какво става?

— Това е краят, Джей. Денят, в който Бог ни съди. Завръща се и или ни освобождава, или ни унищожава до един.

— Това е мит, алегория. Сам го каза.

— Грешах. Грешката е моя. Заех се с неща, в които не биваше да се меся. Онзи ръкопис предсказа всичко. Ти, на върха на хълма, пристигането на Вестителя, завръщането на Изгнаника. А после ще бъдем съдени.

— Розалинд? Тя е Вестителя?

— Пратеникът, който подготвя пътя за завръщане на Бог.

— Знаел си за това?

— Не. Исках да докажа, че е пълна глупост.

— Не е възможно — обади се Памархон.

— Защо не?

— Ами… Тя се съгласи да се омъжи за мен. Ако всичко мине добре.

— Кое трябва да мине добре?