Александра Бракен - Пасажер

Смаян от този жест на добрина, Николас успя да кимне в знак на благодарност. Бащата вдигна ръка в отговор и повика момчето.

Без да е гладен или жаден, Николас се насили да хапне и да пие вода и без особена изненада установи, че нищо не успява да запълни празнината в душата му. Хрумна му, че напълно погрешно е тълкувал поведението на Хол след смъртта на Ан. Безкраините безрадостни гуляи не са имали за цел да притъпят сетивата му или да заглушат болката — били са безплодни опити да запълни зеещата празнота, изсмукваща всички чувства.

Гърбът му се схвана от дългото седене в една и съща поза и накрая го принуди да се протегне, за да разсее болките в ставите.

Никога няма да я чуя да свири — помисли си и притисна силно ръка към гърдите си, в неволен опит да изтика онова, което бавно се затягаше около сърцето му.

А може би можеше? Ако намереше астролабията... При тази мисъл кожата му изтръпна, сякаш току под нея зажужа цял кошер пчели. Вероятно би могъл някак да се върне, или по-скоро — да се прехвърли напред. Не би ли могъл да я предупреди да се пази от София и да не влиза в прохода?

Казал и бе, че няма как да спаси Алис, но сега разбираше защо бе отказала да му повярва. Явно с цялата си душа бе копняла да измъкне учителката си от ноктите на смъртта.

Ета ще иска да я унищожиш.

Възможно ли бе да промени нещо? Ако попречеше на Ета да пътува във времето, тя не би могла да намери астролабията. Нямаше ли това да отмени всичко, да ги върне в началната точка? Възможно ли бе времето вече да е разиграло този сценарии с тяхно участие — безкраен порочен кръг, наситен със страдание?

И нямаше ли подобна стъпка да го превърне в Сайръс Айрънуд?

Интересно как смяташе да постъпи старецът — как щеше да промени миналото, без да попречи на Ета да намери единственото, което би му позволило да го стори? Какво му убягваше, кое парче от пъзела му се губеше?

Вечерта се приготви да прекара поредна нощ в пустинята. Уви ръце около болезнената рана. Трябваше да помисли какво ще каже на Хасан, как ще измоли прошката му, задето бе предал клана Линдън и цялата линия на времето.

Но нощта се спусна тихомълком над пустинята, а Хасан не идваше и на Николас не му остана друго освен глождещото съмнение, че е лишил света от двама души, а не само от един.

Фигурата се очерта на хоризонта като изгряващо слънце — далечна бяла прашинка, която започна да нараства и да се уголемява колкото повече приближаваше през хълмовете. За пръв път от няколко дни Николас усети, че нещо се размърдва в него, събужда онези мисли, които така старателно бе изтикал в дъното на съзнанието си, за да не го задушат. Хасан. Най-после.

След първия кон вървеше втори. Така бе вперил поглед в конете, че едва след доста време присви очи, засенчи ги от слънцето и установи, че ездачът не е мъж, а жена.

Жена с коси от злато.

Сърцето му заблъска диво в гърдите и проведе ожесточена битка със съмненията. Ета. Не беше мираж — чуваше тежкото дишане на конете, надушваше потта им, само дето...

Твърде скоро обаче забеляза, че лицето на жената е загоряло, осеяно с фините бръчици и сенките на годините. Очите, които внимателно го оглеждаха изпод шала, бяха остри като диаманти, а не отражение на небесната синева. Жената огледа празното място около него, хвърли поглед към втория етаж на гробницата и Николас разбра.

Роуз.

Това бе Роуз, онази Роуз, която Ета бе познавала, която я бе отгледала. Някак, невъобразимо как, бе дошла именно тук. Сърцето му се сви. Измъкнала се бе от хората на Аирънуд. Пропътувала бе сама през пустинята. А сега.

Това бе същата онази жена, която бе хвърлила нож на пазара, същата, която бе надхитрила клана Аирънуд въпреки всичките му пари и възможности, която години наред им бе убягвала. Николас усети неволна възхита, но също и гняв, задето за пореден път бе рискувала живота си — очевидно бе препускала през пустинята почти толкова безразсъдно колкото и той.

На халос.

Закъсняла бе.

Стиснал обецата, Николас проследи с поглед как жената бавно се приближава към него. Облечена като мъж, натоварила коня само с наи-необходимото, Роуз имаше вид на човек, които оцелява при всякакви условия, истински боец. Николас усети как се изпълва с уважение особено когато Роуз измъкна пистолет от дисагите и се прицели в него.

Ако знаеш как копнея да го направиш.

Надигна се бавно, за да не я стресне. Трудно му беше да заговори. Беглата им среща на пазара, пък дори и снимката, не го бяха подготвили за огромната и прилика с дъщеря и. Хубостта и бе хладна, сдържана, чертите и — изострени от годините. Хубостта на Ета бе друга, влияеше върху всички сетива едновременно като първи пролетен цвят. Ръцете му потрепериха леко, когато ги вдигна над главата си и пристъпи напред.