Александра Бракен - Пасажер

Уви, лумналият в тялото и огън мигом угасна — камъкът се счупи. Вярно, уредът бе надраскан и нащърбен, но невредим. Тя скочи, за да го запокити на земята.

— Ах, ти, измамница такава! — изпищя София и я сграбчи за косата. Сетне се обърна към единия от пазителите. — Дай ми кама!

Мъжът измъкна кинжал от ножницата на хълбока си.

Всичко се случи с невероятна скорост. Пазителят направи рязко движение с китката, извъртя кинжала и сряза протегнатата длан на София. Тя изохка от болка и по камъните плисна кръв.

— Какво правиш, дявол да те вземе? — озъби му се тя. — Как смееш! Ще те убия, да знаеш, законите ми позволяват.

— Да, ако бяхме от клана — отвърна мъжа и измъкна втора кама изпод диплите на дрехата си. Другият пазител последва примера му и насочи острието към гърлото на Ета. — Но за твои лош късмет, не сме.

Не бяха от клана? Ета се измъкна от ръцете на София и се опита да отстъпи към стената.

— Така ли? — викна София, стиснала ранената си ръка, а лицето и потъмня от гняв. — Затова ли живеехте в къщата на семейството ми и харчехте парите му?

Пазителят се изсмя с дълбок, гърлен смях, напоен със злост и отрова.

— Никак не беше трудно да се отървем от пазителите ви. Не се изненадвам, че не си си направила труда да се срещнеш с тях, камо ли да им запомниш лицата. За наш късмет.

Бавно и предпазливо Ета се запромъква към София, макар сърцето и да блъскаше така силно, че цялата се тресеше. Понечи да се наведе, за да вдигне астролабията, но острието на камата мигом опря в гърлото й.

— Назад — озъби се вторият мъж. — Подаи ми астролабията, бавно... съвсем бавно.

Внезапно я обзе гняв, толкова силен, че разпръсна пелената на страх и объркване.

— Вземи си я сам!

Мъжът я удари силно с опакото на ръката си и Ета полетя към каменния под. Пред очите и причерня, а дробовете и се напълниха с прах.

— Ако не сте от клана, тогава кои сте, дявол да ви вземе? — кресна София.

— Мъртъвци — чу се нисък глас зад гърбовете им.

Николас стоеше на ръба на площадката, с един крак на долното стъпало, стиснал пистолета на София. Дулото бе насочено към надвесения над Ета мъж.

На Ета и се прииска времето да спре, за да може да попие тази гледка, макар да виждаше, че Николас едва стои на краката си. Кожата му бе пребледняла. По брадичката му капеше пот. Дишаше тежко, като човек прекосил пустиня с тежка прободна рана, след като едва не е умрял от смъртоносна треска.

Ето сега — каза си тя, — сега, сега, сега...

Хвърли се към краката на мъжа и успя да го събори на земята. Сетне протегна ръка да вземе астролабията, но мъжът я изпревари, сграбчи я за краката и я дръпна рязко назад. Две тежки ръце я стиснаха за гърлото.

— Ета! — изкрещя Николас, във въздуха отекна оглушителен трясък и Ета усети остра, гореща болка в рамото. Тя падна напред под горещото, отпуснато тяло на драката, които се закашля и запръска плюнки, но острието на камата му така и не се отлепи от шията и. Миризмата на кръв изпълни носа й, дробовете й.

Вторият мъж се хвърли върху Николас, избута го до стената и пистолетът изтрополи на земята. Николас замахна диво към физиономията му, но успя само да го одраска. Ета се изправи с мъка и светът като че се олюля под краката и. Николас нямаше да се справи, не и в това състояние, трябваше да се добере до пистолета.

Но вторият мъж вече го стискаше в ръка и халоса Николас през лицето с дръжката. Николас залитна и се блъсна в стената, а Ета остро изпищя. Мъжът се извъртя към София, насочил пистолета право в сърцето й.

— Драки — изсъска тя и от дланта и наново потече кръв. Мъжът клекна и вдигна астролабията. — Права ли съм?

Мъжът се поклони подигравателно и Ета усети как стомахът и се сгърчва болезнено.

Трябва да го направя, трябва да яунищожа, мамо.

Ще се справя ...

Сега е времето ми...

Драката, които я държеше, притисна острието в гърлото и и Ета усети как по избелялата й, прашна роба покапва струйка кръв.

— На вашите услуги — продължи първият.

— Кой ни продаде? — попита София.

— Никои, макар мнозина от така нареченото ви семеиство да бяха готови да го направят, стига да им осигурим възможност да си отмъстят. Ти си тази, която остави ясна следа след себе си. Всъщност безкраино ни улесни, понеже главатарят ни се оказа пряк свидетел на случката в музея. По негов призив пазителите и пътешествениците сред драките се нагърбиха да проследят преминаването ви през прохода, за да видим дали няма да ни отведеш право при астролабията. А сетне, вместо да те следваме по петите, ти устроихме капан, та сама да доидеш при нас. И виж колко добре се наредиха нещата. — Тои се обърна към другия, които държеше Ета, и му нареди: — Вържи я. Пустинята ще я накаже вместо нас.