Реймънд Фийст - КРОНДОР,СИНОВЕТЕ НА КРОНДОР

— Тъй като в момента не бързаме за никъде — подметна нехайно Локлир, — защо не вземеш да ни просветиш?

Горат изгледа младия скуайър, сякаш се опитваше да прецени нещо, след това потъна в кратко мълчание.

— В жилите на тези, които вие наричате „елфи“ — заговори той, — и на моите сънародници, тече една и съща кръв, но ние живеем различен живот. Ние сме първата смъртна раса след Великите дракони и древните.

Оуин погледна Горат с любопитство, но Локлир само скръцна със зъби и рече:

— Хайде, младежо, привършвай с превръзката.

— Кои са тези древни? — попита шепнешком Оуин.

— Властелините на драконите — отвърна Локлир.

— Валхеру, господарите на силата — добави Горат. — Когато напуснали този свят, те оставили съдбата ни в нашите собствени ръце и ни обявили за свободни същества.

— Чувал съм тази история — промърмори Локлир.

— Това е нещо повече от история, човече, защото съгласно нея този свят е завещан на моя народ. А после сте се появили вие, човеците, както и джуджетата и другите. Този свят бе наш свят, а вие ни го отнехте.

— Не съм студент по вероучение — поде Локлир, — а и познанията ми по история са доста оскъдни, но струва ми се, че каквато и да е причината за появата ни на този свят, ние сме тук и няма къде другаде да идем. Така че, щом вашите роднини, елфите, са преглътнали този факт и дори извличат полза от него, защо да не го направите и вие?

Горат втренчи поглед в младия скуайър, но не отговори. След това се надигна и тръгна бавно и решително към него.

Оуин тъкмо бе приключил с превръзките и отхвръкна настрана, когато Локлир го избута, опитвайки се да се изправи и да извади сабя срещу приближаващия се Горат.

Но вместо да се нахвърли върху Локлир, тъмният елф се метна над главата му, размахвайки веригата, с която му бяха оковани ръцете. Звън на стомана накара Локлир да се дръпне встрани и в същия миг отекна викът на Горат:

— Убиец в лагера! — После Горат срита Оуин и му кресна: — Не ми се мотай в краката!

Оуин не знаеше откъде се е взел този убиец, допреди миг край огъня бяха само тримата и си говореха спокойно, а ето че сега Горат бе вкопчен в схватка на живот и смърт с друго същество от своята раса.

Двамата се счепкаха под трепкащата светлина на огъня, лицата им бяха изкривени от гняв и омраза. Горат бе успял да избие сабята от ръката на другия моредел, а когато непознатият тъмен елф се опита да измъкне кинжала си, се промуши зад него и усука веригите си около врата му. Достатъчно бе само да напъне мишци и очите на среднощния нападател изхвръкнаха.

— Не се бори с мен, Хасет — прецеди през стиснати зъби Горат. — Ще го направя бързо, заради старата ни дружба. — При тези думи Горат дръпна рязко ръце и вратът на другия се прекърши, а тялото му увисна.

Горат го положи на земята и каза спокойно:

— Нека Богинята на Мрака се смили над теб.

Локлир се изправи и възкликна:

— Мислех, че сме им се измъкнали.

— Аз пък знаех, че не сме — отвърна Горат.

— А защо не ме предупреди? — попита Локлир, докато нахлузваше жакета върху току-що превързаната си рана.

— Все някога трябваше да се изправим срещу него — рече Горат, докато се връщаше на предишното си място. — Можехме да го направим сега, или след няколко дни, когато щеше да си много по-изтощен от загубата на кръв и недояждане. — Горат погледна към мрака, откъдето се бе появил убиецът. — Ако не беше дошъл сам, щеше да отнесеш на принца трупа ми.

— Виждам, че не се отказваш лесно, моредел. И по-добре стана, след всички усилия, които положих, за да ти спася кожата. Този последният ли е?

— Почти със сигурност не — отвърна тъмният елф. — Но е последният от този отряд. Ще дойдат още. — Той огледа гората. — Други може да има пред нас.

Локлир пъхна ръка в малката кесия на пояса си и извади ключ.

— В такъв случай най-добре да ти сваля веригите.

Докато отключваше оковите на ръцете му, Горат го наблюдаваше равнодушно.

— Вземи сабята на убиеца.

— Дали да не го погребем? — предложи Оуин.

— Това не е по нашия обичай — каза Горат. — Тялото му не е нищо повече от тленна обвивка. Нека нахрани мършоядите, да се върне в земята, да натори растенията и да обнови света. Духът му вече е поел своя път през тъмнината и с милостта на Богинята на Мрака може би ще стигне до Благословените острови. — Горат погледна на север, сякаш диреше някакъв знак в нощта. — Той беше мой роднина, макар и да не го обичах. Но в моя народ кръвното родство се цени високо. Преследваше ме, защото бях низвергнат и обявен за предател на своята раса. — Той погледна към Локлир. — Сега с теб имаме обща кауза, човеко. Щом съм решил да доведа докрай замисленото, заради което бях прокуден от собствения си народ, значи трябва да оцелея. Двамата с теб сме обречени да си помагаме. — Горат взе сабята на Хасет. — Не го заравяй, само го изтикай настрани — рече той на Оуин. — До заранта гледката ще е доста неприятна.