Реймънд Фийст: КОНКЛАВ НА СЕНКИ - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

Огледа опустошенията, оставени от крадците на гробници, и закрепи с два големи камъка факлата, за да освети добре пещерата. От порцелановите гърнета с нечетливо писмо по тях бяха останали само малки късове, глинените таблички също бяха натрошени.

— Какво варварство — въздъхна Накор. Усети пристигането на Пъг и подвикна:

— Тук, вътре!

След няколко мига в тунела се появи светлина. Пъг влезе и застана до приятеля си.

— Какво намери?

— Това — отвърна Накор. Наведе се и вдигна един глинен чиреп. — Може би ако ги отнесем с нас, учениците ще могат да ги реставрират и да научим нещо?

— Това тук има всички белези на пантатийска скална гробница — каза Пъг. — Погледни. — Посочи някаква броня. — Това е пантатийско.

— Какво ли има там, в дъното? — попита Накор. Пъг изпъна ръка и дъното на пещерата се освети.

— Прилича на скала.

— Ти повече от всеки друг би трябвало да прозираш отвъд очевидното, Пъг. — Накор отиде до дъното на пещерата и огледа стената. Започна да почуква по камъните с тояжката.

Пъг коленичи и огледа нещо в ъгъла.

— Видя ли тези следи от прегради?

— Да. Макрос ги е поставил.

Пъг се изправи.

— Значи Макрос Черния се е натъкнал на пантатийска гробна камера, в която е лежал талноят, и вместо да отърве света от него, е поставил няколко прегради и го е оставил, за да го открием ние, така ли?

— Добре де, след като ти не можеш да го унищожиш, какво те кара да мислиш, че Макрос е могъл? — каза Накор. Погледна през рамо и видя киселата усмивка на Пъг. — Още мислиш за него като за по-могъщ от теб, но не е така. Поне не така от доста време вече. — Накор отново заоглежда стената. — Освен това няколко години той беше много зает.

— Би могло да се каже, да. Но така и не споменава за него в писанията си нито до мен, нито до дъщеря си.

— Той не отделяше много време за жена ти, Пъг.

— Но това е важно. Едно от най-опасните неща, които съм виждал.

Задната стена се задвижи с глух тътен и Накор изпръхтя доволно:

— Открих го!

Пъг притича и застана до исаланеца.

— Какво мислиш?

— Мисля, че ако талноят е бил тук отвън, то това, което се крие вътре, трябва наистина да е много важно.

— И може би опасно — добави Пъг.

Накор взе факлата и двамата влязоха в тунела. Вървяха дълго, все надолу. След около миля подът започна да се изравнява.

— Отпред има пещера. Но не мога да видя много с тази светлина.

Пъг вдигна ръката си и от дланта му заструи светлина, ярка като ден.

— Богове! — възкликна Накор. — Имаме проблем, Пъг.

Стените на пещерата се издигаха на сто стъпки и повече, но подът бе на не повече от десет стъпки под тях. Изпъваше се в огромен кръг и по него, подредени и сякаш в очакване, стояха колона след колона, редица след редица — талнои.

— Стотици са — прошепна Пъг.

— Хиляди. Наистина имаме проблем — повтори Накор.