Реймънд Фийст - КОНКЛАВ НА СЕНКИ - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

— Да.

— Това беше старият ни приятел Лесо Варен.

Амафи кимна.

— Така каза и Пъг, господарю. Каза, че усетил кой е въпреки променената му външност. Всъщност Варен изглеждаше много добре, преди талноят да го изкорми.

Излязоха от стаята и Каспар попита:

— Къде мога да намеря Пъг?

— Ще ви покажа, господарю.

Амафи го поведе навън. Само част от едното крило бе останала непокътната, но градината като по чудо бе пощадена. Работници вече възстановяваха щетите и Каспар спря за миг, за да им се възхити.

Девойка на не повече от четиринайсет години стоеше до купчина дървен материал. Беше изпънала ръка и със силата на ума си отпращаше греда върху две овъглени, но здрави още подпори. Когато гредата се озова на мястото си, двама младежи набиха с чукове пирони в дървото и й извикаха отгоре да им качи нова.

По други места използваха по-обичайни прийоми, чукане на чукове и стържене на триони изпълваше въздуха.

— А мъртвите? — попита Каспар.

— Извършиха ритуалите снощи, господарю. Момчето, Маликаи, беше един от убитите.

Каспар не отвърна нищо, но вестта го натъжи.

Влязоха в една постройка, използвана доскоро за склад на земеделски сечива, ако се съдеше по дървеното рало, сбруята и други вещи, струпани пред вратата.

Пъг седеше на трикрако столче в средата на стаята. За писалище му служеше обгоряла кухненска маса, пред него бяха струпани листове хартия. Той вдигна глава.

— А, Каспар, оцеля значи.

— Да, Пъг — каза бившият херцог. — Благодаря ти за това.

— На Накор трябва да благодариш — каза Пъг и се изправи.

— В онази негова бездънна торба имаше отвара, с която изцери дробовете ти от дима. Използва я много пъти първата нощ.

Пъг се подпря на масата.

— Намерихме те в краката на талноя, а облечения в синьо магьосник го намерихме в градината.

— Талноят го уби и ме спаси.

— Варен беше, нали? — каза Пъг.

— Наистина беше Варен и отново е мъртъв… ако това означава нещо. — Каспар вдигна очи към Пъг. — Ти беше прав. Той търсеше талноя. И талноят го уби.

Миранда влезе — беше ясно, че е чула последните им думи — и заяви без предисловия:

— Това нещо трябва да бъде махнато оттук. Те не знаеха точно къде е по време на атаката, но знаеха, че трябва да е или тук, или в Елвандар.

— Иначе нямаше да раздвои силите си — каза глас отвън. Каспар се обърна и видя, че Томас е застанал на прага.

— И можеше да хвърли върху нас танцьорите на смърт и Черните убийци заедно и да ни срази напълно.

Пъг кимна.

— Варен ще се върне. Докато не намерим съсъда, който пази душата му, ще се връща непрекъснато.

— Значи точно това трябва да направим — каза Каспар.

Пъг се усмихна.

— Ние?

Каспар сви рамене.

— При последния ни разговор останах с впечатлението, че възможностите ми тук са ограничени.

Пъг кимна.

— Така е. Ела да се поразходим.

Миранда и Томас се отдръпнаха, за да ги пуснат да излязат, и Пъг каза:

— Ей сега ще се върна. — Спря и се обърна към Миранда. — Накарай Магнус да се приготви да отнесе талноя на Келеуан. Ще се наложи да принудим най-добрите умове на Академията да обърнат внимание на проблема.

Тя кимна.

— След случилото се тук помощта им ще ни трябва.

Пъг се усмихна и я докосна по ръката.

— А после извикай Калеб. Искам двамата с Каспар да действат по проследяването на Варен.

— Ще се погрижа за това — отвърна тя. Пъг се обърна към Томас.

— Защо не се върнеш малко при семейството си? Мисля, че Варен изтощи ресурсите си в тези две атаки.

— Съгласен. Но дойде ли моментът да се справим с това чудовище, ще съм с вас.

— Да — каза Пъг. — Накор ще се погрижи да те върне в Елвандар. Освен ако не държиш да призовеш дракон?

Томас се ухили.

— Бих могъл, но те обикновено се дразнят, когато пътят не включва нещо опасно. Ще намеря Накор. — Обърна се към Каспар. — Довиждане, Каспар. Сигурен съм, че ще се срещнем отново.

Стиснаха си ръцете.

— За мен беше чест, Томас — каза Каспар.

Пъг му даде знак да го последва и когато останаха сами, каза:

— Хубаво е, че реши да се присъединиш към нас.

Каспар се засмя.

— Всъщност нямам избор!

— Винаги има избор, но в този случай алтернативата за теб не беше особено привлекателна. Ти си смел мъж, умен и схватлив, и притежаваш известна безскрупулност, която определено ще ни е нужна, преди всичко това да свърши. А засега далеч не е приключило. Тази нова борба току-що започна. Научихме горчив урок: станали сме самодоволни в защитата на собствения си дом. Никога повече не бива да допускаме тази грешка.