Реймънд Фийст - КОНКЛАВ НА СЕНКИ - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

Замахна с нечовешка бързина и покоси и двамата танцьори на смърт през кръста. Те се превърнаха в дим и изчезнаха с вик, а талноят замахна да посече друг танцьор на смърт, току-що пробол двама елфи. Черният безлик танцьор се обърна, усетил сякаш атаката на талноя, и вдигна меча си. Талноят посече надолу с невероятна сила и танцьорът на смърт потрепери. Оживялата броня нанесе нов страшен удар и танцьорът на смърт залитна назад — и все едно се сви в себе си. Третият удар на черното острие преряза през смътния меч и посече привидението през врата. То се разми и пред очите на Каспар се превърна в дим, издухах от вятъра.

Преди Каспар да е успял да разбере какво става, талноят се беше нахвърлил върху четвърти танцьор на смърт, докато Томас поразяваше друг, стиснал меча си с две ръце, с удар, който можеше да посече и наковалня. Танцьорът на смърт рухна и се изпари.

Томас се огледа за още нападатели, а талноят се впусна в бяг, леко и бързо като елф, между дърветата.

Татар плесна с ръце и високо над тях изтрещя гръм. Заваля дъжд.

Каспар се поколеба за миг, после хукна след Томас и Пъг, които тичаха подир създанието от другия свят. Обзе го яд. „Тези чудовища, как дръзнаха да нахлуят в това спокойно и възхитително място!“ Част от ума му осъзна, че ядът предвещава лудостта, идваща от носенето на пръстена, и че до час трябва да го свали; но засега рискът за Елвандар беше прекалено голям.

Изкатери на бегом едно стълбище и се озова на горната площадка. Очите и дробовете му горяха от лютивия дим: дъждът загасяше пламъците горе, но горещината изпълваше въздуха с па̀ра.

Каспар си пое дъх. Видя как Томас скочи през перилото, стъпи леко на крака на четиридесет стъпки по-долу върху друга огромна платформа, на която няколко елфи лежаха проснати сред локви кръв, скочи и от нея… не можеше да види по-надолу през зеленината и пушеците. Томас се скри от погледа му, но Каспар чу ясно грохота от битка. Огледа се, видя водещите надолу стълби и забърза към мястото на боя.

Докато се добере до долната платформа, боят отново се беше преместил. Той продължи забързан към звуците, но те все оставаха някъде пред него. Шумът беше свиреп, по-безумен от всичко, което Каспар беше чувал по време на битка.

На следващата платформа се наложи да спре, за да си поеме дъх. Едва можеше да стои прав, камо ли да се бие. Дробовете му изгаряха от парата и дима. Закашля се и изплю. Грохотът на оръжие заглъхна и най-сетне се възцари тишина.

Каспар дишаше с мъка. Чуваше само дъжда и воя на усилващата се буря. Вдиша дълбоко и забърза натам, откъдето за последно бе чул боя.

Завари Томас, Пъг и талноя да стоят сред кървава касапница. Виждаха се телата на четирима елфи, гротескно разкривени в смъртта, други десетина привързваха раните си — от съвсем незначителни до застрашаващи живота.

Елфи от всички страни на поселението прииждаха да помогнат на пострадалите.

— Какво стана все пак? — попита Каспар.

Пъг се обърна и вдигна ръка да го накара да замълчи. И когато Томас се обърна към него, Каспар разбра. Никога в живота си не беше виждал такава ярост.

— Кой смее? — изръмжа Томас. Погледна нападалите тела и гласът му се извиси. — Кой смее да причинява това на народа ми?

— Някой, който иска това — отвърна Пъг и посочи талноя.

— Може да не знаят какво точно представлява, но знаят, че е важно. Усетили са мощната черна магия, скитаща по земята, и искат да я контролират.

— Откъде знаеш? — попита Каспар и най-сетне свали пръстена от ръката си.

— Няма други възможни причини — каза Пъг. — Нещо повече, сигурен съм, защото знам кой изпрати танцьорите на смърт.

— Кой?

Пъг го изгледа и Каспар видя срещу себе си маска на едва сдържан гняв, страховита като гримасата на Томас, а може би и повече, заради железния му контрол. Пъг каза тихо:

— Твоят стар приятел Лесо Варен. — И с широк жест обхвана полето на битката. — Това доказва, че той се е върнал, защото е единственият маг, достатъчно силен, за да може да сътвори толкова много танцьори на смърт.

— Но защо тук? — попита изумено Каспар. Пъг посочи талноя.

— Сигурно е доловил присъствието му, когато Татар и заклинателите свалиха защитите на Елвандар, за да ми позволят да си замина. — Погледна Томас. — Чувствам се виновен, защото ако ни бях прехвърлил само до реката, той изобщо нямаше да проникне във вашата светая светих.

Томас поклати глава.

— Не, стари приятелю. Вината не е твоя. И вярвам, че той все едно щеше да може да разруши преградите ни. Не забравяй, докато ти беше пленник на света на цураните, бяха нужни уменията на Макрос Черния, за да отблъснем цуранските Велики, когато нападнаха. Щом те можеха да минат през защитите ни, защо не и Варен?