Реймънд Фийст - КОНКЛАВ НА СЕНКИ - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

— Ще направя каквото мога — отвърна Каспар.

— Има още един проблем — каза Пъг.

— Нощните ястреби — каза Томас.

— Да, това ме тревожи.

— Може ли Лесо Варен да си е върнал силата толкова бързо? — попита Каспар. — Нали Талвин Хокинс му счупи врата.

— Много пъти съм се изправял срещу него и през годините съм събрал много свидетелства за деянията му — каза Пъг. — Преди години например един барон умря, опитвайки се да сътвори ужасия в безплоден опит да спаси умиращата си жена, а синът на един благородник в Аранор се опита да избие цялото си семейство в нощта на годежа си. Също така един лорд в Кеш издаде държавни тайни на кралство Ролдем без никакъв повод, преди да се самоубие.

— Да, ако той владее силата, която мисля, че владее, би могъл да се върне до една година след своята „смърт“ и да прати отново своите наемници на тъмните им мисии. — Пъг погледна Каспар. — Има една особено опасна и противна магия, с която магьосник би могъл да затвори собствената си душа в съд, бутилка или запечатана стъкленица например. Докато съдът — или съсъдът — е непокътнат, няма значение какво става с тялото. Ако друго тяло е близо до съда в момента, в който предишното тяло умре, душата на магьосника заема това тяло. Имам предвид, че сега Варен би могъл да е съвсем различен. Може да е малко момче или красива жена. Може да прикрие самоличността си от всекиго… освен от мен — твърде много пъти съм се срещал с него, за да не го позная веднага.

— Трябва да намериш този съсъд — каза Каспар.

— Все някой ден — отвърна Пъг. Томас въздъхна и каза:

— Тогава нека вечеряме, приятели, а утре можете да се заловите с неприятните задачи, които ви чакат. Но дотогава отпуснете умовете и сърцата си.

Каспар и Пъг се спогледаха. И двамата знаеха, че колкото и чудесно да мине вечерта, никой от тях няма да може да се отпусне.

Каспар чакаше търпеливо.

На двамата с Пъг им предстоеше да напуснат Елвандар и чакаха появата на кралицата и Томас в сутрешното заседание на кралския двор. Талноят стоеше неподвижно зад Каспар.

Когато кралската двойка пристигна, всички станаха и се поклониха. Кралицата зае мястото си на трона.

— Благодарим ти за предупреждението за този опасен обрат на събитията, Пъг. Благодарим също и на теб, Каспар от Оласко.

Каспар се поклони на кралицата.

— Ваше величество, вашата снизходителност не отстъпва на красотата ви. Вие смирявате дори горделивците със своята щедрост и доброта.

Агларана се усмихна.

— Зная, че имате тъмно минало, лорд Каспар, но усещам, че се борите да намерите по-добър път. Имате добрите ни пожелания за успех в това начинание.

— Покорявате ме с добротата си — отвърна Каспар.

— Време ли е? — попита кралицата Пъг.

— Веднага трябва да се върнем на Острова на чародея, с позволението на ваше величество.

— Вървете с нашата обич и най-добри пожелания за безопасно пътуване, приятелю Пъг. Винаги сте добре дошъл в нашия двор.

Томас стисна ръката на Каспар.

— Надявам се да се срещнем отново при не толкова злокобни обстоятелства. Както каза жена ми, желая ти всичко най-добро по по-добър път от този, по който си крачил досега.

— Надявам се някой ден да ми върнете визитата, Томас.

Томас се обърна към Пъг.

— Знаеш клетвата ми никога да не напускам Елвандар, освен за да го защитя, но Татар ме убеди, че тази заплаха е по-опасна от цуранското нашествие. Ако ти потрябвам, само ме призови.

— Моля се никога да не изпадна в такава нужда — отвърна Пъг, — но ако получиш призива ми, знай, че няма да съм го изпратил току-така.

— Знам.

Пъг си сложи пръстена, който командваше талноя, и каза:

— Приближи се.

Съществото се подчини.

Пъг смъкна пръстена и го върна на Каспар, а той го прибра в кесийката на колана си. Пъг сложи ръка на рамото му и рече:

— Елвандар е защитен с прегради повече от всичко друго на света. Ще ми трябва съдействието на заклинателите, за да заминем право за дома. Иначе щеше да ми се наложи да ни прехвърля на речния бряг и отново да прехвърлим брода. — Кимна на Татар.

Старият заклинател подхвана монотонен химн, бързо подет от другите заклинатели.

— След миг ще можем да…

Изведнъж се случи нещо лошо, нещо ужасно. Барабанен екот изпълни въздуха и почти спука тъпанчетата на Каспар. Прониза го болка и той стисна главата си с ръце и падна на колене.

Мнозина от двора на кралицата също бяха нападали. Самата тя седеше изпънала гръб на трона си, стиснала очи, лицето й бе сгърчено от болка. Томас се бе изправил, стиснал зъби; явно понасяше болката по-леко от другите.