Реймънд Фийст: ВОЙНАТА НА МРАЧНИЯ - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

— Свърши ли се?

— Не още.

Тя отстъпи назад и го погледна.

— Ти ще се върнеш! — беше по-скоро обвинение, отколкото въпрос. Жена му продължи, преди да успее да й отговори: — Идвам с теб.

— Не! — прозвуча по-рязко, отколкото искаше, и май щеше да разпали ожесточен спор. — Не — каза той по-нежно. — Трябва да останеш тук. Без теб няма да мога да се върна.

— Защо?

— Защото ще опитам нещо, което съм правил само веднъж.

— Какво?

— Ще затворя разлома, докато съм вътре в него.

Миранда го изгледа невярващо.

— Трябва да има друг начин.

— И на мен ми се иска, но няма. Може би само след минути съществото, което идва от света на дасатите, ще се добере до порталите. Трябва да се върна и да ги затворя, но последният не може да бъде спрян от тук. Знаеш го. Трябва да се затвори от Келеуан.

— Или отвътре — допълни Магнус. Той не беше чак такъв специалист по разломите, но беше чел повече от майка си. — От какво ще имаш нужда?

— В покоите ми има два жезъла. Донеси ги.

Магнус тръгна, а Пъг се обърна към съпругата си.

— Аз ще се оправя, ако вие свършите работата си от тази страна.

Миранда се беше просълзила и не можеше да говори. Стискаше робата на мъжа си с две ръце, сякаш се боеше да го пусне. Накрая кимна.

Калеб се приближи до двамата.

— Обещаваш ли, че ще се върнеш невредим?

Пъг се засмя и го прегърна силно.

— Винаги си бил сладко хлапе. Радвам се, че пазиш момчешкото в себе си, въпреки че израсна силен мъж, с който се гордея.

— Ти си ми баща и те обичам — прошепна Калеб.

— И аз теб.

Магнус се върна.

— Нямаме много време — каза Пъг. — Елате навън.

Излязоха в малката градинка до къщата. Пъг подаде единия жезъл на жена си.

— Направени са от дъб, поразен от гръм, тук на острова. Еднакви са и единият трябва да бъде забит в земята като котва.

Миранда заби края на жезъла в земята.

— Момчета, помогнете на майка си.

Магнус и Калеб се приближиха и хванаха жезъла.

— Каквото и да стане, през следващия час не го пускайте. Дръжте го забит в пръстта. Той е единственият ми път обратно.

— Откъде научи това? — попита Миранда.

— От баща ти.

Тя присви очи, но не каза нищо.

— Ще се върна — обеща Пъг и изчезна.

Майката и синовете останаха неподвижни, стискаха здраво жезъла.

Пъг се появи в Академията. Половин дузина магове гледаха безпомощно изсипващите се бежанци.

— Пъг! — извика Малкълм от Тир-Сог. — Не можем да им смогнем! Не можем да ги извозим достатъчно бързо от острова, а в Шамата вече има безредици заради недостига на храна.

— Пращайте ги в Ландрет! — Пъг посочи двойния разлом. — Щом премина, го затворете. Разбрахте ли?

— Да. Ами другият?

Хората, които преминаваха, бяха паникьосани и почти се прегазваха в блъсканицата.

— Ще го затворя от другата страна — Пъг си пое дъх. — Затварям всички разломи!

Разбута тълпата, метна жезъла на рамо и прекрачи на Келеуан.

Озова се сред сцена на хаос и безумие.

Битката вече се водеше само на стотина метра от разлома към новия свят. Хиляди бежанци се опитваха да стигнат до него и по-слабите бяха буквално прегазвани. Пъг се издигна във въздуха, за да огледа по-добре.

Дасатите бяха навсякъде. Черният купол не се бе разраснал след последния път, но това беше само въпрос на време. Магьосникът опита да прецени кой от разломите е в най-голяма опасност и реши, че най-близкият ще падне първи.

Поколеба се. Всяка минута, която изчакаше, щеше да позволи на повече цурани да преминат. Животът им щеше да е тежък, но поне щяха да оцелеят. В мига, в който затвореше разлома, обричаше всички долу на смърт. Повечето щяха да срещнат ужасяващия си край в ямата. Видя, че един дасат стъпва на рампата, водеща към разлома, и го изпепели с кълбо от бяла енергия.

Това се оказа грешка, защото двама жреци мигновено го атакуваха. Пъг едва успя да вдигне защитата си, но вече не можеше да напада, без да се разкрие. Замисли се за миг дали да не стане невидим, но се отказа. Очакваше го много работа и щеше да има нужда от цялата си сила.

Затвори очи, за да се съсредоточи и за да не гледа хората, които всеки миг щяха да загубят надежда, и се пресегна към разлома. Никой на Келеуан и Мидкемия не разбираше повече от него. Този портал беше създаден от него и той си бе оставил средство за бързо затваряне. Сега просто си пожела разломът да спре да съществува.

В една секунда имаше сив овал, лъч на надеждата и път към безопасността, а в следващата изчезна. Отчаяният вой отдолу разби сърцето на Пъг и той едва се удържа да не атакува дасатите. Те бяха изиграни от Мрачния и всеки жрец или воин на Келеуан щеше да загине заедно с цураните, но това не намаляваше гнева му.