Реймънд Фийст: ВОЙНАТА НА МРАЧНИЯ - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

Каспар сви рамене.

— Щом казваш.

Тръгнаха по тунела. Долу ги очакваха десетте хиляди бронирани фигури.

— Пъг, какви са те все пак? — Каспар първи беше открил талноя на Новиндус и бе предупредил Конклава.

— Спящи божества. Изгубените богове на дасатите.

— Как са попаднали тук?

— Сигурно никога няма да узнаем, но смятам, че е намесена божествена сила — Пъг реши да премълчи ролята на Банат и погледна кутията на пода. — Това е убежище. Известно време смятах, че Мрачният ги е пленил по някакъв начин, но вече не съм сигурен. Мисля, че боговете от три свята са направили план да спасят света от нещото, което унищожава Келеуан в момента.

Наведе се и отвори кутията. Вътре имаше пръстен и кристал.

— Накор измайстори кристала като средство за контрол на тези… същества.

Той посегна за пръстена.

— Недей! — спря го Каспар. — Ако го носиш твърде дълго, ще полудееш!

— Спокойно, няма да го нося дълго — Пъг си го сложи и се усмихна. — По-добре си запуши ушите и затвори очи, че ще се вдигне прах.

— Какъв прах?

Магьосникът вдигна ръце и изстреля спираловидна сребристобяла светлина към тавана. Тя започна да се върти и да пробива нагоре. Скоро се появи дупка, през която проникнаха слънчеви лъчи. Пъг разпери по-широко ръце и светлината се завъртя по-бързо. Дълбаеше свода на пещерата, в която талноите бяха прекарали хилядолетия.

Каспар примигваше, но не можеше да откъсне поглед. За пет минути беше издълбана дупка, през която можеха да излязат десетки същества.

— Сега какво? — попита бившият херцог и се закашля от праха.

— Ела навън.

Излязоха от пещерата, покатериха се по склона и застанаха до дупката. На слънчева светлина бронята на талноите под тях лъщеше като току-що полирана.

— Интересна гледка — каза Каспар.

— Да.

Пъг протегна ръка към талноите и затвори очи. Няколко минути не се случи нищо, но Каспар бе свикнал на търпение, когато ставаше въпрос за магия.

Внезапно във въздуха се появи блестящ сребрист овал.

Пъг посочи талноите и каза:

— Приберете се вкъщи.

Съществата се обърнаха към магьосника като едно и първото започна да се издига във въздуха. Щом излезе от дупката, ускори и мина през новосъздадения разлом. Последва го още едно, и още. Всяко следващо се движеше по-бързо, докато накрая не станаха почти неразличими за човешкото око.

— Дори с това темпо ще отнеме известно време, за да минат всичките десет хиляди.

— Къде отиват?

— На Келеуан, оттам в Черния купол и към втората реалност. Древните богове на дасатите се завръщат, за да възстановят дома си.

— Забележително.

— Какво ще правиш сега, Каспар? Заслужи си избора. Каквито и престъпления да си извършил в миналото, направи достатъчно за Конклава, за да ги изкупиш. Ако искаш да останеш, ще се радваме. Ти си способен мъж с много таланти.

Каспар сви рамене.

— Благодаря за поканата, но мисля да последвам примера на Тал Хокинс. Ако имате нужда от мен, ще помагам, но ми се ще да открия нов живот за себе си.

Пъг се усмихна.

— Младият владетел на Мубоя ще има нужда от нов генерал.

Каспар се ухили.

— И аз си мислех същото. Аленбурга ми разказа достатъчно, докато играехме шах, така че имам представа какво трябва да се направи.

— Завоевания и война?

— Не. Тази част е свършила, поне докато някой от съседите не сглупи. Сега им трябва мир и компетентна администрация.

— От каквото и да имат нужда, ще са късметлии, ако разполагат с теб.

— Благодаря, Пъг.

— За какво?

Очите на Каспар се бяха навлажнили.

— Че ми помогна да върна душата си. На твое място щях да накарам да ме обесят веднага след превземането на Оласко. Синът ти и Тал Хокинс са по-добри мъже, отколкото бих могъл да мечтая, но ще се опитам да заслужа тази щедрост.

— Вече го направи — Пъг погледна талноите, които продължаваха да се точат през разлома. — Искаш ли да те метна до Мубоя?

Каспар поклати глава.

— Още е светло, а наблизо има село, откъдето мога да си купя кон. След последните дни имам нужда от малко спокойствие. Пътуването ще ми се отрази добре.

— Разбирам.

Стиснаха си ръцете.

— На добър час, Каспар от Оласко.

— На добър час, магьоснико — бившият херцог се обърна и заслиза по пътеката. Когато се спусна от хълма, видя, че и последният талной е изчезнал, както и Пъг. След секунди разломът се затвори.

Каспар от Оласко благодари на боговете, че е оцелял, и започна следващото пътешествие на живота си.

Пъг се появи в кабинета, където го очакваха съпругата му и двамата им сина. Миранда се хвърли на врата му.