Реймънд Фийст: ВОЙНАТА НА МРАЧНИЯ - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

Магнус тръгна, а Пъг се обърна към щабните офицери. Аленбурга, Каспар, Ерик и младите капитани чакаха търпеливо.

— Свърши се, господа.

— Най-сетне — каза Ерик фон Даркмоор.

Аленбурга се обърна към цуранските офицери.

— Вървете на новия свят. Това е заповед.

Те отдадоха чест и тръгнаха, а генералът се обърна към Джоми, Серван, Джим, Тад и Зейн.

— Вие изпълнихте дълга си. Благодаря ви за проявената храброст — спря поглед върху Джим Дашър. — И за лекото безразсъдство. Сега тръгвайте. Прибирайте се вкъщи.

Пъг посочи разлома към Академията.

— Минете през този. Ще имам нужда от вас.

Джоми погледна другарите си, те кимнаха и той отсече:

— Щом вие оставате, и ние няма да тръгнем.

— Джоми, ти си чудесен младеж, но ужасен офицер — скастри го Каспар. — Заминавайте!

Джоми се поколеба за момент, след което тръгна. Другите го последваха.

Ерик спря за момент Джим Дашър.

— Кажи на дядо си, че му желая всичко добро. Има всички причини да се гордее с теб.

Джим го погледна в очите.

— Благодаря, сър.

Каспар и Аленбурга също се обърнаха към него.

— Няма ли да дойдеш? — попита генералът.

Ерик поклати глава.

— Не. Мисля да поостана. Ако успея да забавя някой дасат с минута, ще позволя на още десетина души да минат през разлома. Последните няколко години живях назаем и е време да се отплатя — обърна се към Пъг. — Като се видиш с оня досаден дребосък, му благодари от мое име.

Магьосникът кимна. Не беше казал на никого за решението на Накор да остане на Омадрабар. Само Магнус знаеше.

— Добре, Ерик.

Старият рицар-маршал на Крондор извади меча си и закрачи към битката.

— Отива си един велик мъж — въздъхна Каспар.

Пъг само кимна. Нямаше думи. Накрая се насили да проговори.

— Ами вие двамата?

Аленбурга беше положил ръка на меча си и сякаш се готвеше да последва примера на Ерик.

— Трудно е да си представя, че се връщам — говореше високо заради глъчката отвън. Назряваше паника, защото всички се блъскаха към разлома. — Да изоставя всичките тези хора…

Каспар сложи ръка на рамото му.

— Няма смисъл да умираш с тях, Пракеш. Ти си имаш дом.

— Ще е твърде тихо, Каспар. След всичко тук завладяването на Оканала с шепа хлапета не ми се вижда като голямо предизвикателство.

— Тогава вървете на новия свят — предложи Пъг.

— Какво?

— Цураните ще имат нужда от силни водачи.

— Едва ли ще им трябва генерал в скоро време — отвърна Аленбурга, но Пъг видя искриците в очите му.

— Значи въобще не сте ги опознали. Преди да мине и един ден, ще има заговори и интриги, от които ще подскачате цял век. Войната е нищо в сравнение с цуранската политика. Накарайте първия съветник да ви обясни тяхната гледна точка за Войната на разлома. За тях е била дребна политическа игра.

— Поведи ги — каза Каспар. — Ще се нуждаят от теб.

Аленбурга се поколеба, след което придърпа бившия херцог в мечешка прегръдка.

— Ще ми липсваш, Каспар от Оласко.

— И ти на мен, генерале.

Аленбурга се обърна и излезе от шатрата.

— Каспар?

— Нямам желание да умирам като герой, Пъг. Идвам с теб.

Магьосникът махна и Каспар го последва към древния разлом. Множество хора се тълпяха към него, но стражите ги насочваха към по-големия портал. Щом обаче видяха черната роба, направиха път.

— Вървете — каза им Пъг. — Изпълнихте дълга си тук.

Двамата войници с брони на Акома отдадоха чест, извадиха мечовете си… и затичаха към битката.

— Ама наистина са забележителни — каза Каспар възхитено.

— Така е — съгласи се Пъг.

Двамата преминаха през разлома.

Варен погледна през ръба на ямата и откри, че едновременно го привлича и отблъсква. Част от него искаше да се обърне и да побегне, но друга го подтикваше да скочи. Той си пое дъх и се огледа.

Тук беше имало град. С ферми и села около него. Сега всичко беше потънало в ямата. Дупката. Тунела. Беше толкова огромен, че извивката му изглеждаше почти като права линия.

Каква мощ! Беше опиянен от нея. Насреща си имаше господство над смъртта, което надхвърляше и сънищата му, а през годините бе сънувал доста. Притегляше го. Ако намереше начин да подчини дасатите и да ги накара да му служат, щеше да завладее безброй светове.

Подтикът да скочи беше непоносим. Само да намереше някаква причина.

Варен се замисли за миг и просто скочи.

Пъг и Каспар се появиха пред пещерата.

— Къде са стражите? — попита бившият херцог.

— Върнах ги на острова, защото имах нужда от помощ. Освен това знам, че няма нужда да пазим тези неща.