Сара Маас - Империя на бури

– Защо ме прати във Вендлин? Майев е не по-малка заплаха от Ераван.

Ледниковосините й очи най-сетне срещнаха нейните.

– Знам. Майев отдавна цели да си върне всички ключове. Баща ми вярваше, че не я води само стремежът към завоевания. Но и нещо по-тъмно, по-зло. Не знам защо започна да издирва ключовете чак когато ти се появи. Но те изпратих във Вендлин, за да се изцериш. И да намериш... него. Онзи, който те чакаше от толкова време.

Сърцето на Елин се пропука.

– Роуан.

Елена кимна.

– Той беше глас в празнотата, таен, мълчалив мечтател. Спътниците му също. А елфическият принц...

Елин сдържа надигащия се в гърлото й вопъл.

– Знам. От доста време знам.

– Исках да вкусиш и тази радост – прошепна Елена. – Макар и за кратко.

– Вкусих я – намери сили да отвърне Елин. – Благодаря ти.

Като чу тези думи, Елена покри лицето си с ръце и потръпна. Но след миг впери очи в Елин, а после ги плъзна към Манон, която още ги наблюдаваше безмълвно.

– Силата на вещерското огледало угасва; няма да ви задържи тук още дълго. Моля те, нека ти покажа какво трябва да се направи. Как да сложите край на всичко. След това няма да ме виждате, но... Ще бъда с вас. До края, няма да ви изоставя нито за миг.

Манон просто сложи ръка върху меча си, а Елин преглътна и отвърна:

– Покажи ми тогава.

И Елена й разкри. А когато приключи, Елин не продума и дума. Манон крачеше напред-назад, ръмжейки тихо.

Елин не се съпротивлява, когато Елена се наведе да я целуне по челото, на мястото, където цял живот бе носила прокълнатия белег. Като дамгосано добиче, обречено да свърши в кланицата.

Белегът на Бранън. Знакът на копелето... на Безименния .

Безименна е цената. И за да им спечели бъдеще, щеше да я плати.

Беше направила каквото може, за да им подсигури помощ, дори след като тя си отидеше. Само това можеше да им даде последния си дар за Терасен. За онези, които обичаше със сърцето си от див огън.

Елена помилва бузата й. Сетне древната кралица изчезна заедно с мъглите.

Заля ги слънчева светлина, толкова ослепителна, че двете изпъшкаха и се блъснаха една в друга. Посрещнаха ги соленият мирис на морето, тътенът на вълните и шумоленето на крайбрежни треви. А отвъд тях, в далечината: бумтежът и глъчката на свирепа битка.

Намираха се в покрайнините на блатата, на самия бряг, а стълкновението се случваше на километри навътре в морето. Явно някак се бяха придвижили в мъглите...

Мек женски смях пропълзя през тревите. Елин го познаваше.

И веднага осъзна, че не те се бяха придвижвали през мъглите.

Неведоми сили или боговете, които ги наблюдаваха, ги бяха довели точно тук.

Сред пясъчните дюни на тюркоазеното море и мъртвите, още кървящи войници с герба на Брайърклиф върху броните си. Пред елфическата кралица Майев.

Елида Локан стоеше на колене пред нея – и един елф притискаше меч до гърлото й.

Едион се беше изправял лице в лице със страховити армии, със смъртта повече пъти, отколкото можеше да преброи, но това...

Дори с плана на Роуан... вражеската армада ги превъзхождаше числено.

Битката между кораби ставаше твърде опасна, а магьосниците вече следяха Лизандра и не й позволяваха да атакува изпод вода.

Затова сега се биеше ожесточено рамо до рамо с Едион в облика си на призрачен леопард, поваляйки всеки елфически воин, опитал да се качи на кораба им, успял да се промъкне през унищожителната магия на Роуан и Дориан.

Баща му беше изчезнал. Фенрис и Лоркан също. За последно беше мярнал Пумата на квартердека на един от корабите под негово командване, с меч във всяка ръка, готов да коли. Сякаш усетил погледа му, той го обгради със стена от златна светлина.

Едион не посмя да го накара да махне щита си, който се свиваше и свиваше, докато не го обгърна като втора кожа.

Само след минути Гавриел изчезна – изпари се сякаш. Но магическият му щит остана около Едион.

Това бе началото на внезапния преврат в битката, след което заеха отбранителни позиции, тъй като численото превъзходство и безсмъртните сили на враговете започваха да надделяват над човешкия им флот.

Едион не се съмняваше, че Майев има пръст в тази работа, но проклетата кучка не беше негова грижа.

Не, негова грижа беше армадата, която ги обграждаше отвсякъде; враговете им – опитни воини, които не падаха лесно. Негова грижа беше и това, че бойната му ръка го болеше, щитът му беше огънат и надупчен от стрели, а още не се виждаше краят на вражеския флот.