Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

Хрумна ми да плисна чая си в лицето му, но Мор вече вървеше към мен. Всяка нейна стъпка беше уверена и решителна, грациозна и… непоклатима. Излъчваше ведрост, но и бдителност. Жена като нея нямаше нужда от оръжия, или поне не се налагаше да ги разнася в ножници със себе си.

— Много съм слушала за теб — рече тя, а аз станах на крака и протегнах смутено ръка.

Тя не й обърна внимание и директно ме награби в силна прегръдка. Ухаеше на лимон и канела. Опитах да отпусна напрегнатите си мускули, а тя се отдръпна от мен и ми се усмихна дяволито.

— Май си успяла да поизнервиш Рис — предположи и зае мястото си помежду ни. — Добре че дойдох. Въпреки че доста бих се зарадвала, ако някой срита задника на скъпия ми братовчед.

Рис плъзна смаян поглед към нея и вдигна въпросително вежди.

Аз прикрих усмивката, подръпваща устните ми.

— Приятно ми е да се запознаем.

— Лъжкиня — обвини ме Мор, докато си наливаше чай и пълнеше чинията си. — Не искаш да имаш нищо общо с нас. А злият Рис те държи тук насила.

— Доста си… бодра днес, Мор — отбеляза Рис.

Прелестните очи на Мор се вдигнаха към лицето на братовчед й.

— Прощавай, че се вълнувам, но доста рядко имаме гости.

— Би могла да запълваш времето си с работа — отвърна сприхаво той.

Аз стиснах устни. Никога не бях виждала Рис… ядосан.

— Имах нужда от почивка, а и ти ми каза, че мога да идвам тук, когато си поискам, затова реших най-сетне да се запозная с новата ми приятелка.

Примигнах, осъзнавайки две неща наведнъж: първо, говореше напълно искрено; и второ, нейния глас бях чула след снощната ни кавга. „Е, добре мина“, беше му се подиграла. Сякаш имаше и друг вариант, възможност за приятен разговор между двама ни с Рис.

До чинията ми се беше появила нова вилица. Взех я и набодох парче пъпеш.

— Двамата изобщо не си приличате — отбелязах накрая.

— Мор ми е братовчедка в най-широкия смисъл на думата — отвърна Рис. Тя му се усмихна ведро, поглъщайки лакомо парчета домати и бяло сирене. — Но сме отгледани заедно. Нямам други живи роднини.

Не се осмелих да попитам какво бе сполетяло останалите, нито пък желаех да си напомням чий баща беше отговорен за смъртта на моето семейство.

— А като моя единствена роднина — продължи Рис, — Мор вярва, че има право да се меси в живота ми както сметне за добре.

— Колко си кисел тази сутрин — заяви Мор и прехвърли две кифлички в чинията си.

— Не съм те виждала В недрата на Планината — подхвърлих неочаквано и последните четири думи оставиха лош вкус в устата ми.

— О, не бях там — отвърна тя. — Бях в…

— Достатъчно, Мор — прекъсна я Рис с едва удържан тътен в гласа.

Нямаше как да не подскоча от тона му, да не се замисля върху отношенията им.

Рисанд остави салфетката си на масата и стана.

— Мор ще ми гостува до края на седмицата, но в никакъв случай не се чувствай задължена да й правиш компания. — Мор му се изплези. Той врътна очи с необичайно човешки маниер. После погледна към чинията ми. — Нахрани ли се? — Аз кимнах. — Добре. Да вървим. — Той килна глава към колоните и танцуващите пердета зад него. — Очаква те първият ти урок.

Мор разряза първата си кифличка надве с отмерено движение на ножа. Ъгълът на пръстите и китката й потвърди съмнението ми, че има опит с оръжията.

— Ако те ядосва, Фейра, просто го бутни през парапета на най-близката тераса.

Рис й отвърна с неприличен жест, крачейки по коридора.

Щом се поотдалечи, станах от масата.

— Приятна закуска.

— Ако ти се прииска компания — подхвана тя, докато заобикалях масата, — просто надай вик. — Сигурно говореше буквално.

Аз кимнах и тръгнах след Великия господар.

Съгласих се да седна пред дългата дървена маса в отделената с перде ниша единствено защото доводът му звучеше логично. Неграмотността едва не ми беше коствала живота В недрата на Планината. И в никакъв случай нямаше да допусна такава слабост отново, независимо дали това съвпадаше с личните му планове за мен. А що се отнасяше до щитовете, за които говореше… щеше да е глупаво от моя страна да не приема напътствията му. Мисълта, че някой, особено Рис, можеше да рови из бъркотията в главата ми, когато си пожелае, да си набавя информация за Двора на Пролетта, за любимите ми хора… не можех да допусна подобно нещо. Не и ако можех да го възпра.

Не че ми беше лесно да седя с Рис на дървената маса. Или да гледам купчината книги, струпани отгоре й.