Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

Намръщих се и стиснах вилицата си още по-силно.

— А колко често тършуваш из главата ми, когато щитовете ги няма?

Лицето му посърна.

— Когато не мога да преценя дали кошмарите ти са действителни, или въображаеми заплахи. Когато си на път да се омъжиш, но търсиш безгласно помощ. Само когато отвориш широко вратите и закрещиш през моста. И за да отговоря на въпроса ти, преди да си го задала, да. Дори ако щитовете ти са вдигнати, мога да проникна през тях. Но можеш да се научиш да възпираш натрапници като мен, независимо от връзката, образуваща мост между съзнанията ни и моите способности.

Не приех предложението му. Съгласието да правя каквото и да било с него ми се струваше твърде неизменно, като някакъв вид примирение с уговорката ни.

— Какво искаш от мен? Обеща да ми разкажеш на закуска. Е, слушам те.

Рис се облегна в стола и скръсти мощните си ръце, чиито мускули дори дрехите му не успяваха да прикрият.

— Тази седмица искам да се научиш да четеш.

Рисанд ми се беше подиграл за това веднъж, докато още бяхме В недрата на Планината. Попитал ме беше дали принудата да се ограмотя е представата ми за истинско мъчение.

— Не, благодаря — отвърнах аз, стисвайки вилицата си, за да не я запратя по главата му.

— Скоро ще станеш съпруга на Велик господар — продължи Рис. — От теб ще се очаква сама да водиш кореспонденцията си, дори да изнасяш речи. И само Котелът знае какво още могат да ти измислят Тамлин и Ианта. Да правиш менюта за приеми, да пишеш благодарствени писма за всичките ти сватбени подаръци, да бродираш трогателни мисли по възглавнички… Важно умение е. И знаеш ли какво? Към четенето ще включа и защитата от умствени атаки. Хубавото е, че можеш да ги упражняваш едновременно.

— И двете са важни умения — съгласих се през зъби. — Но не ти ще ме учиш на тях.

— Какво друго занимание ще си намериш? Рисуване? Как се справяш с четката напоследък, Фейра?

— Теб какво те интересува?

— Естествено, имам си свои мотиви.

— Какви. Мотиви.

— Опасявам се, че ако искаш да разбереш, ще трябва да приемеш предложението ми.

Нещо остро се заби в дланта ми.

Бях превърнала вилицата в нащърбено кълбо метал.

Щом я оставих на масата, Рис се засмя.

— Интересно.

— И снощи така каза.

— Не може ли да го повторя пак?

— Много добре знаеш какво намеквам.

Отново плъзна поглед по тялото ми, сякаш виждаше през финия плат, през кожата ми… чак до потъпканата душа под нея. После го върна към смачканата вилица.

— Казвал ли ти е някой, че си доста силна за Върховен елф?

— Така ли?

— Да разбирам, че са ти го спестили. — Той пъхна парче пъпеш в устата си. — Изпробвала ли си силите си срещу някого?

— Защо ми е да го правя?

И бездруго се мразех достатъчно.

— Защото си била възкресена от общата мощ на седем Велики господари. Ако бях на твое място, щеше да ми е любопитно да разбера дали не съм получил и нещо друго по време на ритуала.

Кръвта ми се смръзна.

— Не съм получила нищо друго.

— Просто би било доста… интересно — ухили се самодоволно той, — ако си получила.

— Няма нищо интересно и отказвам да ме учиш на четене и защита от умствени атаки.

— Но защо? От яд? Мислех, че двамата с теб сме преодолели случилото се В недрата на Планината.

— Дори не подхващай темата за онова, което ми причини там.

Рис застина.

За пръв път го виждах толкова неподвижен, макар и в очите му да бушуваше смърт. Тогава гърдите му се задвижиха, по-бързо и по-бързо.

Можех да се закълна, че по колоните зад него се разгърна сянката на гигантски криле.

Той отвори уста, привеждайки се напред, но от нея не излезе нищо. В следващия миг сенките, трескавият дъх и напрежението се изпариха и ленивата усмивка се върна на лицето му.

— Имаме си компания. Ще продължим този разговор по-късно.

— Не, няма.

В залата прошумоляха чевръсти, леки стъпки и тя изникна пред нас.

Ако Рисанд беше най-красивият елф, когото някога бях виждала, тя беше женският му еквивалент.

Лъскавата й златиста коса беше прибрана в небрежна плитка, а тюркоазените й одежди — същата кройка като моите — подчертаваха бронзовата й кожа и я караха да сияе под утринната светлина.

— Здравейте, здравейте — изчурулика тя и плътните й устни се разделиха в ослепителна усмивка, а кафявите й очи намериха моите.

— Фейра — подхвана спокойно Рис, — запознай се с братовчедка ми Мориган. Мор, това е прекрасната, очарователна, свободомислеща Фейра.