Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

Всички се бяхме струпали около трапезната маса, долетели от различни краища на града, където се борехме с разрухата, макар и недоспали. Амрен беше написала заклинанието на лист хартия.

— Сигурна ли си? — попита Рис.

Очите му още чернееха от трагедията, от неуморните му грижи за оцелелите.

— Ще опитам да не се засягам от думите ти, Рисанд — изсъска тя.

Мор се напъха помежду им и заоглежда двете половини от Книгата на Диханията.

— Какво ще стане, ако ги съединим?

— Не ги съединявайте — отвърна сбито Амрен.

Гласовете на двете части се преплитаха, пееха и свистяха — добро и зло, и лудост; мрак и светлина, и хаос.

— Ако ги съедините — поясни тя, когато Рис я изгледа настоятелно, — избликът на сила ще се усети във всяко кътче на земята. И няма да привлечете само краля на Хиберн, но и врагове, далеч по-древни и безмилостни. Същества, спящи от дълго, дълго време, които не бива да разбуждаме.

Изтръпнах. Рис опря ръка в гърба ми.

— В такъв случай тръгваме веднага — обяви Касиан. Лицето му беше зараснало, но накуцваше леко от травма, скрита под бойните му одежди. Той кимна с брадичка към Рис. — Понеже ти не можеш да се ответрееш, без да те проследят, Мор и Аз ще пренесат всички ни; Фейра обезврежда Котела и се изнасяме. Влизаме и излизаме незабелязано, а кралят на Хиберн се сдобива с нов казан за готвене.

Преглътнах.

— Не знаем къде го държи.

— Напротив — отвърна Касиан.

Примигах насреща му.

— Успяхме да стесним периметъра за претърсване до долните нива на двореца му — обясни Азриел. Благодарение на шпионските му умения и няколкомесечното планиране на мисията. — Всеки сантиметър от двореца и околните земи е под сериозна охрана, но промъкването не е невъзможно. Имаме стратегия. Влизаме и излизаме бързо и тихо и изчезваме, преди да са разбрали какво се случва.

— Само дето кралят може да усети присъствието на Рис още в момента, в който пристигне — натърти Мор. — А ако на Фейра й е необходимо време да обезсили Котела и изобщо не знаем колко , рискуваме много.

— Премислили сме и този въпрос — отвърна Касиан. — Двамата с Рис ни ответрявате до известно разстояние от брега; той остава там, а ние прелитаме останалото. — Осъзнах, че трябваше да ответреят и мен, защото още не можех да го правя толкова надалеч. Не и без прекъсване. — А що се отнася до заклинанието — продължи Касиан, — ще трябва да поемем риска.

Спусна се тишина, в която всички чакаха отговора на Рис. Другарят ми огледа тревожно лицето ми.

— Планът е надежден — увери го Азриел. — Кралят не познава мириса ни. Обезвреждаме Котела и изчезваме, преди да ни е усетил. Това ще е по-жестока обида от кървавия, директен подход, който обмисляхме, Рис. Вчера се преборихме със силите му, затова, влезем ли в двореца. — По инак невъзмутимото му лице затанцува истинска жажда за мъст. — Ще му оставим няколко послания, с които да му напомним, че неслучайно сме победили в предишната война.

Касиан кимна мрачно. Дори Мор се поусмихна.

— Искате от мен — пророни с плашещо спокойствие Рис — да остана извън Хиберн, докато другарката ми прониква в крепостта му?

— Да — потвърди Азриел със същото спокойствие. Касиан се поразмърда между тях. — Ако Фейра не успее да обезвреди Котела бързо и лесно, ще го откраднем, а като приключим с него, ще изпратим парчетата на онова нищожество. И в двата случая Фейра ще те извика през връзката ви, когато сме готови, и двамата с Мор ще ни ответреете. Няма да успеят да те проследят достатъчно бързо, ако се приближиш само колкото да ни вземеш.

Рисанд седна тежко до мен, въздъхна и плъзна поглед към очите ми.

— Решението е твое, Фейра.

Ако вече не бях влюбена в него, сигурно щях да го обикна заради това — че не настоя да остана, макар и инстинктите му да го влудяваха, че не ме заключи в дома си след всички ужаси от вчерашния ден.

В този миг осъзнах колко зле са се отнасяли с мен преди, щом стандартите ми бях спаднали толкова. Щом чувствах свободата като привилегия, а не мое право.

Очите на Рис помръкнаха; беше почувствал мислите ми.

— Може и да си моя другарка — каза той, — но си оставаш пълноправна личност. Ти избираш съдбата си. Не аз. Избра я вчера. Ще я избираш всеки ден до края на вечността.

Навярно ме разбираше, защото и той самият се бе чувствал безпомощен, оставен без избор; бе принуждаван да върши ужасяващи неща и заключван. Преплетох пръсти с неговите и стиснах нежно. Заедно — заедно щяхме да намерим спокойното си бъдеще. Заедно щяхме да се борим за него.