Синда Чайма - Краля демон

Бърн го погледна с невъзмутимо изражение по обруленото си от вятъра лице.

— Дори да сте прав, не клановете ме притесняват.

— Е, да — усмихна се сухо Баяр. — Все пак вие и принц-консортът нееднократно сте водили младата принцеса Раиса право в ръцете им. — По лицето му пробяга неодобрение.

Това беше още едно от нещата, които дразнеха Раиса: лорд Баяр никога не използваше името на баща ѝ. Наричаше го Авърил Демонаи, принц-консорта, сякаш заемаше работна позиция, достъпна за всеки. Много от долските аристократи ненавиждаха бащата на Раиса, защото беше търговец от клановете, съумял да си осигури брак, който повечето искаха за себе си.

Ала истината беше, че кралицата на Превала не се беше омъжила с лека ръка. Авърил ѝ беше донесъл подкрепата на клановете и беше послужил като противовес за влиянието на Магьосническия съвет. А това, естествено, не се нравеше на висшия магьосник.

— Лорд Баяр! — сряза го кралицата. — Знаете отлично, че принцеса Раиса прекара известно време с клановете по повеля на Наеминг.

Наеминг наричаха пакта между клановете и Магьосническия съвет, сложил край на Опустошението — магическо бедствие, едва не унищожило света.

— Но не намирате ли за излишно принцеса Раиса да прекарва толкова много време извън кралския двор? — попита с усмивка Баяр. — Горкичката. Помислете само колко танцови забави, карнавални шествия и увеселения е пропуснала.

„И уроци по бродерия и ораторско изкуство“, добави наум Раиса. Какъв срам!

Бърн огледа Раиса все едно е кон, който обмисля да купи, и заяви с характерната си безцеремонност:

— Не ми изглежда повредена. А и язди като демонайски воин.

Приятно беше да чуеш такава похвала от устата на Бърн. Раиса поизопна гръб.

Кралица Мариана докосна с пръсти ръката на капитана.

— Наистина ли смяташ, че е толкова опасно, Едън? — Винаги се стремеше да сложи точка на всеки възникнал спор възможно най-бързо, дори това да значеше смитане на боклука под килима.

Бърн сведе поглед към дланта ѝ върху ръката си, после го вдигна към лицето ѝ. Грубите му черти поомекнаха малко.

— Ваше Величество, знам колко обичате да ловувате. Но ако се наложи да преследвате стада в планинските райони, няма да е по силите на лорд Баяр да ви придружава. Граничните земи са пълни с бежанци. Когато семейството на човек гладува, той е готов на всичко, за да го нахрани. Цели армии от наемни войници минават оттук на отиване и на връщане от Ардънската война. Кралицата на Превала би била безценна плячка.

— Само това ли ви тревожи, капитан Бърн? — присви очи насреща му Баяр.

Бърн дори не мигна.

— Имам ли друго основание за тревога, милорд? Желаете да ми кажете нещо ли?

— Май е най-добре да потегляме — дръпна решително поводите на коня си кралица Мариана. — Мика и другите ще ни настигнат лесно.

Лорд Баяр кимна сковано. „Мика го чака сериозно мъмрене“, помисли си Раиса. Висшият магьосник имаше вид на човек, готов да отхапе нечия глава и да изплюе зъбите. Тя подкани Вихра и зае челна позиция. Бърн я настигна с едрия си дорест кон и подкара редом с нея, а другите ги последваха.

Маршрутът им минаваше през тучни планински морави, изпъстрени със слънчогледи и лютичета. Червенокрили косове се задържаха някак върху разлюлените от вятъра слънчогледови пити, останали от миналата година. Раиса попиваше всяка подробност като художник, обитавал дълго време черно-бял свят.

Бърн също се оглеждаше, но с различна с цел. Обхождаше с поглед гората и от двете им страни, изпънал гръб и хванал свободно поводите на юздата. Подчинените му се разпръснаха край тях с тройно по-голяма скорост, за да разузнаят пътя напред. Въпреки това постоянно хвърляха бдителни погледи през рамо.

— Кога се прибира Амон? — попита Раиса, колкото да изпробва трудно усвоените си разговорни умения върху свъсения капитан.

Бърн изучи лицето ѝ с поглед, преди да отговори.

— Очакваме го всеки момент, Ваше Височество. Заради сраженията в Ардън е тръгнал по заобиколния път от Одънов брод.

Раиса не беше виждала Амон, най-големият син на Бърн, повече от три години. Когато се завърна след тригодишния си престой в лагера Демонаи, Амон вече беше заминал за Уийн, военното училище в Одънов брод. Момчето искаше да тръгне по стъпките на баща си, а войнишкото обучение започваше от ранна възраст.

Раиса и Амон бяха близки приятели още от детинство, събрани от липсата на други деца в кралския двор, въпреки разликата в общественото им положение. Замъкът Превалски брод беше самотно място без него (не че ѝ оставаше много време да се чувства самотна). „Като стана кралица — мислеше си Раиса, — ще държа приятелите си на една ръка разстояние.“ Това беше поредната точка в дългия ѝ списък с добри намерения.