Синда Чайма - Краля демон

Лорд Баяр, останал неподвижен за момент, обходи с поглед Мика, Аркеда, Мифис и накрая прииждащия пожар. После хвана коня си и го яхна. Подкара го към Мика, сграбчи в шепа палтото на сина си, придърпа го към себе си и му заговори от няколко сантиметра разстояние. Мика кимна веднъж с ужасено изражение на лице. Лорд Баяр го пусна внезапно и отдръпна коня си от неговия, заби пети в ребрата му и остави на сина си избора да го последва или да изгори.

Раиса ги гледаше в недоумение. Да не би висшият магьосник да очакваше от наследника си да потуши пожара собственоръчно? Мика владееше голяма сила, но дори нямаше амулет, а и още не бе посещавал Академията.

— Ваше Височество! Побързайте! — изкрещя Бърн.

Всички полетяха вкупом към тесния каньон.

Раиса се бе надявала каньонът да им осигури убежище, но се оказа само наполовина права. По главите им вече не валяха нажежени въглени, между каменните стени обаче бучеше жарък вятър, наситен с пушек до степен да не вижда коня пред себе си. Имаше чувството, че заглушава звука, макар и да чуваше как спътниците ѝ кашлят и се давят пред и зад нея. Проходът беше тесен. Поне нямаше как да се загубят едни други, но Раиса се опасяваше да не се задушат, преди да достигнат изхода му.

Бърн отново изравни коня си с нейния.

— Слезте и водете коня си, Ваше Височество — посъветва я той. — По-близо до земята има повече свеж въздух. Дръжте здраво поводите. — И продължи към другите, за да предаде съвета си напред.

Раиса слезе от Вихра, уви кожените поводи около ръката си и се запрепъва по каменистото речно корито. Бърн имаше право: на по-ниско се дишаше по-лесно. Въпреки това чувстваше кожата по лицето си опъната и гореща като на печено пиле. Изкушаваше се да коленичи и да я наплиска с вода, но Бърн ги тикаше неумолимо напред. Колкото повече се приближаваха към изхода, толкова по-тежък ставаше въздухът. Очите на Раиса пареха, а сълзи замъгляваха зрението ѝ.

Примига, за да ги отрони, а като вдигна клепачи, отново я обградиха вълци, големи колкото дребни понита — гърбовете им ѝ стигаха до рамото. Струпаха се край нея, озъбени и ръмжащи, животинската им миризма надделяваше над вонята на пушека. Грубата им четина се търкаше о кожата ѝ, притискаха се към нея, сякаш искаха да я избутат от пътеката.

— Опази ме, Ханалеа — прошепна Раиса. Изглежда никой друг не забелязваше зверовете. Привиждаха ли ѝ се, или бяха истински твари, тласнати в прохода с тях от неумолимия напор на пожара?

Съсредоточена във вълчата глутница, Раиса едва не се сблъска с Мика, спрял внезапно пред нея. Вълците се сляха с дима. Някъде отпред Бърн изруга гневно. Тя пъхна поводите на Вихра в ръката на Мика и си проправи път край другите до началото на индианската нишка.

— Стойте настрана, Ваше Височество — нареди Бърн и я избута зад себе си. Раиса видя, че огън е погълнал пътеката отвъд каньона. Хребетът разцепваше пожара надве и сега той се изливаше като лава от двете страни на каньона. Бяха попаднали в капан.

— Така! — обади се Бърн и гласът му прокънтя между стените на прохода. — Всички да залегнат в потока. Легнете по гръб и се потопете във водата, доколкото е възможно.

Гаван Баяр също се появи отпред.

— Какво става? — попита той. — Защо спираме?

Бърн отстъпи встрани и позволи на магьосника да види с очите си. Той впери дълъг поглед в разразилия се ад. Обърна се и извика:

— Мика! Аркеда и Мифис! Веднага тук.

Трите момчета се довлякоха пред висшия магьосник. Трепереха, зъбите им тракаха и видимо бяха уплашени до смърт. Баяр свали отривисто фините си кожени ръкавици и ги пъхна в джоба си. Извади масивна сребърна верига и прикрепи единия ѝ край към своята китка, а другия — към китката на Мика.

— Аркеда и Мифис. Хванете веригата тук и тук — посочи им Баяр. Двамата братя уловиха веригата между Баяр и Мика сякаш хващат отровна змия. — Да не сте я пуснали, инак ще съжалявате — закани се магьосникът. — Но не за дълго — додаде, обърна лице към огъня, стисна амулета със свободната си ръка и поде заклинанието.

Докато той нареждаше, трите момчета залитаха, пъшкаха и крещяха, все едно някой ги бие. Двамата братя държаха отчаяно веригата, докато и тримата пребледняваха все повече и повече, сякаш някой изцеждаше живеца им. Капки пот избиха по челото на лорд Баяр, но съсухрящата горещина бързо ги изпари. Изкусителният глас на висшия магьосник се преплиташе с грохота на пожара, пращенето и съскането на грохващите дървета и затормозеното дишане на момчетата.