Синда Чайма - Краля демон

Най-накрая, след дълга съпротива, огънят откликна. Пламъците затрепкаха, залиняха и се отдръпнаха от изхода на каньона досущ като океански отлив, оставяйки окаян, тлеещ пейзаж след себе си. Баяр не спря; продължаваше да оборва огъня с вълшебните си думи, докато пламъците не стихнаха напълно, макар че денят си остана мрачен като края на светa. Той изхлузи веригата от китката си и направи едно последно движение. Небесата се отвориха и от дълбините им рукна пороен дъжд, който обля нагорещената земя със съскане.

Последва дружна въздишка и дори плахо ръкопляскане. Подобно на марионетки, изоставени от кукловода, Мика и братовчедите му се срутиха на земята и не помръднаха.

Раиса коленичи до Мика и сложи длан на потното му чело. Той отвори очи и я погледна сякаш я вижда за пръв път. Тя се обърна въпросително към лорд Баяр.

— Какво им е? Ще се оправят ли?

Баяр ги изгледа със странно, коравосърдечно изражение.

— Ще се възстановят, макар че получиха урок, който, смея да твърдя, никога няма да забравят.

Раиса опита да си представи какво би било нейният баща да я хвърли в магически ритуал без никаква подготовка. И не успя.

Но все пак баща ѝ не беше магьосник.

Бърн се беше поотдалечил от каньона и стоеше под дъжда, побутвайки с крак все още димящите останки от пожара.

— Странно — отбеляза той. — Досега не бях виждал огън, който да гори в мокрото.

— Лорд Баяр — обади се кралица Мариана и хвана ръцете на магьосника, — това беше удивително. Току-що спасихте живота на всички ни. Задължена съм ви.

— Радвам се, че можах да помогна, Ваше Величество — отвърна Баяр с пресилена усмивка, която заплашваше да сцепи лицето му.

Раиса погледна към Бърн. Капитанът наблюдаваше кралицата и висшия ѝ магьосник, потривайки озадачено четинестите си бузи.

На връщане към лагера Морски борове Жарава вървеше с превити рамене и мрачна гримаса по вечно лъчезарното му лице, а поведението му отблъскваше всеки опит за разговор на Хан. Накрая той се отказа и поде самостоятелна борба с въпросите, които го измъчваха.

Познанията му около магьосничеството се простираха до злокобните предупреждения на майка му. Още в детска възраст ли се проявява, или настъпва по-нататък в живота? Изисква ли амулети от рода на онзи в торбата му, тежък като олово? Маготворците нуждаят ли се от специално обучение, или имат вродена дарба?

Но най-вече — справедливо ли е някои хора да разполагат с умението да подчиняват околните на волята си, да разпалват стихийни пожари или да превръщат котки в ястреби, както се говори?

Да нанасят необратима вреда на света?

Клановете също имаха магически сили, макар и от различен вид. Майката на Жарава, Върба, беше матриархката на лагера Морски борове и даровита лечителка. Притежаваше невероятни способности: караше суха пръчка да разцъфне, отрупваше с изобилна реколта нивите, изцеляваше всичко живо с допира или гласа си. Търсеха лековете ѝ чак в Ардън. Клановете бяха прочути с кожените и металните си изделия и традиционната изработка на талисмани и други магически предмети.

Баяр неслучайно изтъкна, че Жарава няма официален баща. Откъде го знаеше и защо го засягаше? Ако питаха Хан, Жарава нe се нуждаеше от баща. Предостатъчно кръвни връзки и традиции гарантираха мястото на приятеля му в клана — достатъчно лели и вуйчовци проявяваха слабост към него, а имаше и братовчеди, с които да ловува. Дори когато Върба отсъстваше от лагера, винаги се намираше кой да го подслони и нахрани.

В сравнение с Жарава Хан се чувстваше много повече сирак, защото си имаше само майка и сестра. Баща му бе загинал в Ардънската война. Тримата живееха заедно в една-единствена стая над конюшня в квартал Вехтошарника в Превалски брод. Колкото повече мислеше по въпроса, толкова по-голямо съжаление изпитваше към себе си — момче без магически сили и без баща. Без бъдеще. Майка му редовно му повтаряше, че от него няма да излезе нищо.

На около километър от лагера Хан осъзна, че ги следят. Нямаше определена причина за това: просто се обърна да погледне няколко попарени от зимния студ шушулки край пътеката и чу стъпки зад тях, които спряха внезапно. Катерица продължи да писука от един бор дълго след като го бяха подминали. Друг път Хан се завъртя рязко и му се стори, че видя движение назад по пътеката.

Обзе го страх. Явно магьосниците бяха тръгнали по петите им. Беше чувал за способността им да стават невидими или да се превръщат в птици и да атакуват от въздуха. За всеки случай Хан сведе глава и погледна към Жарава: изглеждаше вглъбен в мрачните си мисли.