Мелиса Круз: Завръщане на Острова на изгубените

През целия си живот бе използвал пъргавите си крака и светкавичните си рефлекси, за да краде стоки, с които да пълни рафтовете на магазина за вещи втора употреба на баща си за чужда сметка. Само че тук, в гимназия „Аурадон", способностите му спечелиха желано от мнозина място в редовния състав на отбора по турнир и той дотолкова бе свикнал съотборниците му да го носят на раменете си след поредната победа, че радостта от новото усещане бе започнала да стихва. Синът на Аладин, Азис, дори го подкачаше, че трябва да спре да се налива с тиквен сок, за да не стане твърде тежък за носене.

Мажоретките започнаха да скандират името на Джей. Той скочи на крака и метна шлема си към тях, с което предизвика кикот, а помпоните в ръцете им заскачаха още по-бързо.

Джей тръгна към края на терена, за да вземе водата си от сака, с който ходеше на тренировки. Вътре откри смачкан лист хартия. Какво беше това? Той го разтвори. С лилаво мастило някой бе надраскал: Бягай там, където е мястото ти! Върни се на Острова на изгубените преди края на лунния месец!

Това пък какво значеше? И какъв бе този лунен месец? А?

- Ей, човече, добра игра - каза Чад Чаровния.

Златокосият разглезен син на Пепеляшка обикновено не се държеше добре с Джей, но пък може би в него имаше нещо повече от грижливо направената прическа. Чад протегна ръка. Джей я пое, макар и с подозрение.

- Благодаря, човече - каза той и пъхна странната бележка в задния си джоб.

- От друга страна, всеки може да бие Херки - засмя се Чад, стисна дланта на Джей и посочи сина на Херкулес, който играеше като вратар. - Много е боен, обаче е дюстабанлия, сещаш ли се?

Херки беше силен като баща си и имаше мускули, които го доказваха, но не беше от най-бързите на терена. Въпреки това Чад извади късмет, че Херки не можа да го чуе.

- Искаш да кажеш, че и ти щеше да вкараш гол ли? - попита Джей. Чад не пускаше ръката му.

- И със затворени очи - рече Чад и продължи да клати ръката на Джей нагоре-надолу с престорена озъбена усмивка. - Виж сега, Джей, лесно е да избегнеш топ, но в турнира трябва да се пазиш и от онова, което може да те връхлети изневиделица.

След тези думи, все така озъбен, което беше запазената му марка, Чад изви китката на Джей и го преметна. Джей се строполи на земята по лице. Уууф!

- Виждаш ли какво имам предвид? - усмихна се Чад. - Приеми го като лек спаринг между приятели.

- О, Чад, толкова си забавен, че направо нямам думи! - изчурулика Одри, която бе се приближила, за да си погука с гаджето си.

- Не бих използвал думата забавен - изръмжа Джей и изплю малко прах.

Наистина ли бе си помислил, че му е писнало съотборниците му да го носят на

раменете си? Носенето на раменете при всички случаи беше за предпочитане пред това да го метнат на земята в краката на принц, от когото го хващаха нервите.

- Добре ли си, Джей? - попита Одри разтревожена.

- Нищо му няма, коте - отвърна Чад и плъзна ръка около раменете й. Усмивката му беше блудкава като пуловерите в пастелни цветове, които носеше. - Хайде, тук има само боклук. Нали това ядяхте на оня остров? Отпадъците ни?

- О, горкичките, наистина ли? Това е отвратително - ужаси се Одри.

- Кълна се в честта на Чаровните принцове - каза Чад и я поведе напред. -Принцесо, да вървим, няма нищо за гледане.

Чад беше един от най-добрите играчи в отбора, докато се появи Джей. Принцът не прие особено добре факта, че е бил изместен от стартовия състав.

Джей въздъхна и зарея поглед към синьото небе. Беше заменил живота, изпълнен с кръшкане от училище и кражби, за друг, в който играеше ролята на добър в училище за положителни герои. На острова Чад нямаше да се смее толкова доволно, ако знаеше колко лесно може да смъкне часовника му, портмонето и ключовете, докато се здрависват. Но сега Джей бе в Аурадон, а тук на подобни неща не се гледаше с добро око, затова той бе се отказал от кражбите, макар изкушението да беше много силно. Ако му се поддадеше, само щеше да си навлече неприятности, и то не само на себе си, а и на останалите злодейски деца, което беше и целта на Чад.

- Вечно ли смяташ да лежиш тук? Звънецът за вечеря вече иззвъня - чу се глас.

Той вдигна глава и видя Джордан, надвесена над него, да му протяга ръка.

- Ти направо се появи от нищото.

- Трик на джиновете - тя му намигна, а на устните й изплува лека усмивка.

Тъмната й коса беше в „издухана" прическа, а сините й шалвари контрастираха с жълтото кожено яке. Скоро се приближиха още две момичета - и трите изглеждаха загрижени от падането му.