Холи Блек: Железният изпит

Накрая Селия се отдръпна назад.

- Ти си герой - каза тя и очите и засияха. - Винаги съм го знаела.

- Ъъъ - отвърна Кал. Значи това бе първата му целувка. Беше... мека?

Бузите и пламнаха.

- Трябва да вървя - рече тя и се скри в тълпата.

- Виж, Джаспър - извика Аарън, който се появи зад Кал и го потупа по рамото. -Какъв фукльо!

В този момент Джаспър мина покрай тях, носен на рамо от Раф, докато хората викаха и пееха песни за него. Беше се ухилил до ушите.

За миг Кал също се усмихна и се почувства много по-добре. Нямаше начин Джаспър скоро да проговори, ако това означаваше, че ще трябва да се откаже от всичко, на което в момента се радваше. Тайната на Кал бе в безопасност.

- Извинявай - обърна се майстор Руфъс към Кал, - трябваш ми за един миг, освен ако не си прекалено зает.

Кал преглътна стон на унижение. Дали майстор Руфъс бе видял как Селия го целува? Дали щеше да каже нещо закачливо относно това? Кал отчаяно се надяваше да не го направи.

Майстор Руфъс го отведе до една маса в ъгъла, скрита зад камък, който я отделяше от погледите на останалите в трапезарията. На масата висок, мършав и гладко избръснат мъж ядеше от чинията си с гъби така, все едно животът му зависеше от това. Алистър.

Кал не помнеше друг родител да е бил пускан в Магистериума, при това два пъти, но обстоятелствата около баща му бяха доста необикновени.

- Много време мина, откакто за последно седях в тази трапезария - рече Алистър и отпи от зеления сок, който Кал никога не се бе осмелил да опита. - Това е лишеят на младостта ми.

- Ами добре - отвърна Кал и се запита дали веществото не е наркотично, като се има предвид начинът, по който баща му го пиеше. - Не е толкова зле след време.

- Ммм - каза Алистър, след което преглътна една последна хапка и се изправи. -Кал, няма как да остана, но майстор Руфъс се съгласи, че и двамата можем да излезем.

- Добре - отговори Кал, - но трябва ли да е веднага? Точно сега?

- Опасявам се, че да. Имам още работа с Асамблеята, въпроси, на които трябва да отговоря. Освен това съм изоставил делата си. Ще те видя обаче през зимната ваканция. Ще има за какво да поговорим.

Кал въздъхна, но след ужасните неща, които баща му бе наговорил за Магистериума, не бе изненадан, че трябва да си тръгва толкова скоро. Кал се запита дали е посетил Коридора на Завършилите, за да види отпечатъка на съпругата си. Кал не бе сигурен, че може да мисли за нея като за своя майка и не можеше да си позволи да попита.

Излязоха заедно от трапезарията и продължиха мълчаливо по дългите коридори, които водеха до предните порти на Магистериума. Алистър бе поставил ръка върху рамото на Кал, а майстор Руфъс бе на няколко крачки зад тях.

Алистър се обърна на прага и прегърна силно Кал. Кал замръзна за кратко, когато усети ръката на баща си да приглажда косата му. Алистър не бе сантиментален, но Кал го чу как преглъща, когато се отдалечи от него и погледна към гривната на китката му. После вдигна ръката на Кал.

- Константин Мадън носеше същия черен камък на ръката си - каза той и Кал потръпна вътрешно, - но не и този.

Палецът му погали синьо-лилавия камък, танзанита.

- Този камък указва съвършената храброст. Единственият друг човек, когото съм виждал да носи танзанит, бе Верити Торес.

- Аз не съм герой - рече Кал, - но няма да стана като Константин. Обещавам.

Алистър пусна китката на Кал и се усмихна с една от редките си, криви усмивки.

- Изложи се на голям риск, като остана в гробницата - продължи той, - но докато съм жив, няма да забравя изражението на маг Грейвс.

Кал не можа да сподави усмивката си. Алистър го докосна за последно по рамото и започна да си проправя път към дългата черна кола, която го чакаше на разчистения път пред портите.

- Пази се - обади се майстор Руфъс.

Алистър се спря и се обърна първо към Руфъс, а после към Кал.

- Ти пази сина ми.

Майстор Руфъс кимна. После, като махна и на двамата, Алистър се прибра в колата и се отдалечи. Гумите заскърцаха по чакъла.

Кал се обърна и се отправи обратно към трапезарията, но майстор Руфъс го спря с бързо движение на ръката.

- Кал - рече той, - трябва да поговорим.

Кал се извърна, изпълнен с леден ужас. Запита се какво ли му е казал Алистър.

- Ами добре. За какво?

- Има нещо, което не исках да ти кажа пред останалите ученици.

Кал се напрегна. Това не можеше да свърши добре.

- Кал, в Магистериума има шпионин. Може да е някой на страната на врага, който вероятно работи за майстор Джоузеф. Може и да е някой, който мрази маговете на Хаоса.