Холи Блек: Железният изпит

Понякога обаче Джаспър поглеждаше към него и Кал се питаше дали тайната не е твърде изкусителна. Ако Кал го ядосаше, а той бе сигурен, че рано или късно ще го ядоса, както и обратното, дали Джаспър щеше да продължи да мълчи? А ако искаше да впечатли друг ученик, дали можеше да удържи на изкушението?

Кал преглътна студената буца в гърлото си.

- Няма да кажеш на никого, нали?

- Кое - попита Джаспър с полуусмивка.

Нямаше начин Кал да изрече нещото на глас.

- Онова!

- Докато ми е изгодно, няма - повдигна вежда Джаспър.

- Трябва да се съгласим - каза твърдо Тамара. - Никой не бива да казва нищо за Кал. Не знаем на кого можем да имаме доверие тук.

Джаспър не и отговори. Нямаше начин да го накарат да обещае, а дори и да успееха, нямаше причина да вярват, че ще спази дадената дума.

Когато пристигнаха в трапезарията, Кал бе паникьосан. Бяха закъснели и тя бе пълна. Миризма на скара изпълваше въздуха, макар децата да носеха чинии със сив пудинг, лишеи и гъби. Устата на Кал се изпълни със слюнка, въпреки че току-що беше ял.

След като няколко чираци ги забелязаха, се разнесе мърморене и всички вдигнаха глави. Цялата трапезария притихна. Кал, Тамара, Аарън и Джаспър застанаха неловко на прага, усетили тежестта на стотици погледи. Хора, които познаваха, такива, които им бяха непознати. Всички зяпаха.

После стаята избухна в аплодисменти. Ученици, които Кал не познаваше, свирукаха, ръкопляскаха, изправени върху столовете си, викаха и крещяха, че войната е свършила.

Майстор Руфъс се покатери върху масата на майсторите и надвисна над тях. Плесна с ръце и веднага настъпи тишина, макар учениците още да движеха усти и да ръкопляскаха. Чуваше се обаче само майстор Руфъс:

- Днес приемаме обратно в Магистериума четирима ученици, постигнали най-безпрецедентната победа в историята на Съвета - обяви той: - Джаспър де Уинтър, Тамара Раджави, нашия макар Аарън Стюарт и най-новия ни магьосник на Хаоса Калъм Хънт. Моля, приемете ги радушно.

Заклинанието за тишина са разсея дотолкова, че оглушителни аплодисменти да изпълнят стаята.

- Врагът на Смъртта, който искаше да направи себе си и последователите си безсмъртни, който се бе заканил да победи смъртта, най-сетне я срещна. В нашето поколение имаме не един, а двама макари. Всички ученици тук допринесоха за това. Имаме истински късмет.

Хората започнаха да подсвиркват и да ръкопляскат. От другата страна на стаята Алекс Страйк намигна на Кал изпод рошавата си кестенява коса.

- Не трябва да забравяме, че макар войната да е свършила, още нямаме мир. Врагът може и да го няма, но последователите му все още са тук. Предстоят много битки и като магове от Магистериума ваша работа е да ги водите.

Този път аплодисментите бяха далеч по-приглушени. И правилно , помисли си Кал, майстор Руфъс бе прав. Дори повече, отколкото подозираше.

- Сега, Кал, Тамара, Аарън и Джаспър - каза Руфъс и се обърна към четиримата, -вдигнете гривни. В тях ще намерите нов камък - танзанит, представящ най-великите победи, спечелени за каузата на Магистериума.

Кал вдигна гривната си и я загледа. Беше вярно. На китката му блестеше синьо-лилав камък, а до него имаше друг - черен, символизиращ статута му на макар , маг, употребяващ магията на Хаоса.

Джаспър вдигна гривната си и подскочи. Внезапно стаята се изпълни с хора, които крещяха:

- Врагът е мъртъв! Врагът е мъртъв!

Само Тамара и Аарън не се присъединиха към тях. Погледнаха към Кал: Тамара с тревога, Аарън с безпокойство. Те, Джаспър и Алистър бяха единствените, които знаеха, помисли си Кал. Врагът на Смъртта бе точно толкова мъртъв, колкото и преди. Не можеш да убиеш чудовището, когато самият ти си такова.

Руфъс сведе ръце, знак, който изглежда освободи учениците от местата им. Всички хукнаха към Кал и приятелите му, започнаха да ги тупат по гърба и да питат за Врага и битката. Кал се завъртя сред морето от тела в опит да запази равновесие.

Кимия прегръщаше Тамара и плачеше. Алекс бе стиснал ръката на Аарън. А после Селия изникна пред Кал със зачервени очи, търсейки ръката му. Облекчен, той се извърна към нея. Смяташе, че поне тя ще се държи нормално.

Миг преди тя да го целуне право по устата.

Очите на Кал се ококориха. Нейните бяха затворени, докато се привеждаше към него. Останаха така за секунда. На Кал му стана ясно, че хората ги зяпат. Тамара изглеждаше смаяна, а застаналият до нея Аарън избухна в смях. Кал бе сигурен, че Аарън се смее, защото нямаше идея къде да дене ръцете си, поради което ги размахваше като пипалата на октопод.