Холи Блек: Железният изпит

Настъпи кратка тишина, а после Грейвс се прокашля.

- Ентусиазмът ти е достоен за уважение, но ако наистина смяташе, че си необходим за залавянето на Алистър Хънт, защо не се справи с него, когато го хванахте? Защо той е още с вас?

Гняв започна да се разпалва в гърдите на Кал.

- Не е както си мислите - намеси се Тамара. - Трябва да изслушате цялата ни история.

- Тамара Раджави, считахме, че след случилото се със сестра ти би била по-внимателна - скара и се майстор Норт. Лицето на Тамара посърна, а Кал усети как гневът му се разпалва още повече. - А ти, Калъм Хънт - продължи майстор Норт, -позволихме ти да учиш в Магистериума, макар да изкара жалки оценки. И ни се отплащаш така? Считай молбата си да бъдеш противотежест на макара за отхвърлена. Радвай се, ако се разминеш само с това.

Майстор Руфъс бе стиснал юмруци, а Кал се чувстваше така, сякаш пие вряла вода.

- Нямате никакво право да наказвате някого от нас - светнаха очите на Джаспър. -След като изпратихте елементал да ни убие!

- Джаспър! - ужаси се майстор Милагрос. - Не разбираш ли къде се намираш? Лъжите няма да ти помогнат.

- Но той не лъже - рече Кал. - Знаем, че на Магистериума не му пука за истината. Какво стана с майстор Лемюъл? Ако наистина не е наранил Дрю, защо не му позволихте да се върне? Защо е заточен сред някакви откачалки, които експериментират върху животни в гората?

- Той избра да не се върне, Кал - въздъхна майстор Руфъс и Кал прехапа език.

- Лъжите няма да помогнат на родителите ти да се върнат в Асамблеята - каза госпожа Раджави на Джаспър с притихнал глас, а после се обърна към Алистър: -Къде е Алкахестът? - настоя тя. - Защо го няма на масата?

- Майстор Джоузеф го взе - отвърна простичко Алистър и Кал направи гримаса. Вече знаеше кого да обвинява за това, че не е чаровен.

- Майстор Джоузеф - рече хладно госпожа Таркин, - дясната ръка на Врага на Смъртта? Същият, който го изкуши по пътя на злото?

- Вие, деца, сте оставили на този изменник да занесе Алкахеста на Врага? - стана на крака Грейвс. - Трябва да хвърлим Алистър в затвора, а вас с него!

- Врагът на Смъртта не притежава Алкахеста - заяви Кал. - Той не притежава нищо. Но не заради вас.

- Откъде знаеш какво има и какво няма Врагът? - присви очи Грейвс.

- Калъм... - предупреди го Алистър.

Но Кал нямаше намерение да спира. Бе се подготвил за този момент. Бръкна в раницата си и, сподавяйки гнева и отвращението си, извади отсечената глава на Константин Мадън за косата и я стовари на масата пред майстор Грейвс. Нямаше кръв, раната по врата на Константин изглеждаше като обгорена на мястото, където Кал я бе отрязал с Мири. Лицето на Врага бе изцапано със сажди, но се виждаше, че е на Константин Мадън.

- Защото татко го уби - каза Кал. - С Алкахеста.

Съветът замлъкна. Госпожа Таркин простена задавено и извърна глава. Майстор Руфъс изглеждаше шокиран, нещо необичайно за него. Съветник Грейвс имаше вид, все едно ще получи удар, а семейство Раджави гледаха към Тамара, все едно никога преди не са я виждали.

- Отрязал си главата му? - наруши тишината Аарън. Гласът му потрепера.

Кал подозираше, че не изглежда особено чаровен. Главата гледаше към Съветниците, те от своя страна също гледаха към нея със смесица от ужас и потрес, сякаш очакваха да ги заговори. Кал забеляза, че един оранжев бонбон и туфа козина са полепнали по бузата на Врага, но не искаше да привлича внимание и да маха която и да било част.

- Мислех, че ще ни трябва доказателство - отвърна Кал.

- Но аз пипнах тази раница! - извика Тамара. - Това е най-гнусното нещо, което...

Алистър избухна в смях. Изглежда, че не можеше да се спре. Сълзи се стекоха по бузите му. Избърса очи и се опря на масата, омаломощен от собствения си кикот. Опита се да каже нещо, но нямаше сили дори да изрече думите.

Кал се бе надявал главата на Константин Мадън да не подлуди останалите. Или поне не баща му. Но всички изглеждаха малко или много полудели.

- Калъм - подхвана майстор Руфъс, който се възстанови пръв, - как Алистър е успял да убие Врага на Смъртта?

- Подмами майстор Джоузеф да ме отведе при Константин - отговори Кал, като внимаваше да не лъже. - После използва Алкахеста срещу Врага. А след това Константин бе мъртъв. - Кал не спомена, че е бил мъртъв още преди това. - Наоколо имаше глутница обсебени. Помогнахме да ги победим, а след това гробницата бе унищожена.

- А Алкахестът е изгубен? - попита майстор Милагрос.

Кал кимна. Бе сигурен, че Асамблеята има още въпроси, но бяха твърде шокирани, за да го прекъснат.