Холи Блек - Железният изпит

- Освен това - продължи Тамара - има неща, които не можеш да изиграеш.

Преди Кал да успее да я попита какво има предвид, кракът му се спъна в един

корен и той падна на колене. Обсебените заковаха рязко на място, а тези пред Джаспър се обърнаха и го спряха, като поставиха ръце на гърдите му.

Кал изпъшка и се завъртя в опит да се изправи. Един от обсебените го вдигна с лекотата, с която Кал можеше да вдигне котка. Бе унизително и - което бе още по-унизително - облекчаващо.

- Ще ви носим по пътя - каза обсебеният.

- Това не е добра идея - рече Кал. - Ами другите...

Един от обсебените сграбчи Тамара и я метна на рамо. Тя започна да се мята в хватката му.

- Кал! - извика в паника.

Двама изправиха Аарън на крака, а пети издигна ритащия и пищящ Джаспър във въздуха.

- Ще носим всички ви - заяви обсебеният на Кал, но това сякаш не успокои никого. - Ще се движим по-бързо по този начин.

Кал бе толкова изненадан, че не даде никакви заповеди дори когато обсебените от Хаоса ускориха крачка. Първо започнаха да скачат, а после и да бягат, като Пакостник ги следваше. Тичаха, тичаха... Изминаха такова разстояние, каквото Кал не можеше да си представи, че е способен да извърви.

Той очакваше, че отблизо обсебените ще вонят на гнило. Все пак се предполагаше, че са мъртви, съживени от магията на Хаоса. Но мирисът им напомняше повече на гъби. Не бе неприятен, просто странен.

На Аарън му бе неудобно. Тамара изглеждаше колкото развълнувана, толкова и ужасена. Но изражението на Джаспър бе неразгадаемо за Кал. Можеше да бъде уплашен, отчаян или да не изпитва нищо.

- Кал, какво правят те? - извика му Тамара, а Кал сви рамене.

- Носят ни. Опитват да помогнат.

- Това не ми харесва - рече Аарън и прозвуча като страдащ от морска болест.

Обсебените ускориха темпото още повече, пришпорвани от магията. Минаха покрай дървета, газеха изпадали листа, оставиха зад гърба си камъни и потоци, храсти и бурени. А после - също така рязко, както и бяха започнали - обсебените спряха.

Кал бе спуснат на крака върху пясъка на плажа. Лунният сърп над тях хвърли сребрист отблясък по водата.

Обсебените се събраха, а пътят между тях се стесни, докато вървяха към плажа. Кал чу океана и вълните. Три лодки бяха вързани за колове във водата и се клатеха с течението. Когато присви очи, успя да съзре земя в далечината, видима само защото прекъсваше лунното отражение.

- Островът на Злото? - попита Джаспър.

Кал изсумтя, защото се изненада, че Джаспър е казал нещо. Вероятно бе сериозен, прецени Кал, тъй като времето не му се струваше подходящо за шеги.

- Обсебени от Хаоса, как да мина от другата страна? -запита Кал.

След тези негови думи трима от обсебените потънаха в морето. Първо до глезени, после до кръста, след това до врата, а накрая изчезнаха напълно под водата.

- Чакайте! - извика Кал, но те си бяха отишли. Дали не ги бе убил? Можеха ли изобщо да умрат?

След миг бледи ръце се надигнаха от морето и развързаха въжетата, държащи лодките. След това, дърпани от невидими ръце, лодките заплаваха към брега. Обсебените се надигнаха от дълбините, а както винаги лицата им останаха безизразни.

- Хм - рече Аарън.

- Предполагам, че трябва да се качваме - каза Тамара и скочи в една от лодките. -Аарън, влизай в лодката с Кал!

- Че защо? - заинати се Джаспър.

Тамара погледна обсебените.

- Така макарът няма да се удави, преди Кал да ги спре.

Джаспър отвори уста да възрази и пак я затвори.

Кал седна внимателно в лодката. Аарън го последва. Джаспър се настани във втората лодка. Тамара взе Пакостник и отиде до третата.

Обсебените ги отведоха до морето.

Кал бе шофирал често с Алистър, но единствените лодки, на които се бе качвал, бяха фериботите. Прекарваха ретро коли или други антикварни предмети от далечна страна, поръчани от Алистър. И малките лодки в тунелите на Магистериума.

Кал никога не се бе спускал толкова ниско във водата, нито бе излизал в открито море. Вълните във всички посоки изглеждаха черни, а пръските им се усещаха ледени по бузите му и бяха толкова солени, че му загорча в устата.

Бе уплашен. Обсебените от Хаоса бяха ужасяващи, а фактът, че му се подчиняваха, не ги правеше по-малко чудовищни. Приятелите му искаха да се махнат от него, може би да го наранят. А тепърва го очакваха баща му и майстор Джоузеф. И двамата бяха непредвидими и опасни.

Аарън седеше свит на носа на лодката. Кал искаше да му каже нещо, но предположи, че каквото и да е то, няма да се приеме добре. Обсебените вървяха под водата и теглеха лодките. Кал виждаше главите им над вълните. Накрая земята пред тях се превърна в остров - малък, не по-широк от няколко километра, покрит с дървета. Обсебените издърпаха малкия съд на плажа само с влажните си ръце. Кал слезе от лодката, следван от Аарън, и се присъедини към Тамара и Джаспър на брега. Тамара държеше Пакостник за нашийника, а той лаеше и напираше към Кал. Всички гледаха как обсебените излязоха на вълни по брега като удавените пирати от приказките за призраци.