Холи Блек - Железният изпит

- Идвам с теб - обяви Тамара. - Мога да си събера нещата за десет минути.

Но аз не искам да идваш.

Кал не изрече мисълта си. Не бе сигурен дори дали това е вярно. Но знаеше, че още и е сърдит.

- Че защо ти е да го правиш? - поклати глава той.

- Защото вината е моя. Прав си. Мога обаче да ти помогна да избегнеш маговете, докато търсиш баща си, и да убедя Колегиума да прибере Алкахеста и да спре да го преследва. Нашите работят в Асамблеята. - Тя направи крачка към спалнята си. -Трябват ми само десет минути.

- Вие нали не смятате, че ще остана тук, докато сте на мисия? - намеси се Аарън. - Предния път вие ми отървахте кожата. Сега е мой ред.

- Точно ти не можеш да дойдеш - отвърна Кал. - Ти си макарът. Прекалено си важен, за да търсиш баща ми, и то когато останалите смятат, че той ще те нарани.

- Аз съм макарът - каза Аарън и Кал помисли, че чува ехото от слуховете, които самият Аарън бе чул лятото. - Моята работа е да защитавам хората. Не обратното!

Кал въздъхна и седна на дивана. Представи си дългото пътуване, автобусите, пътя, самотата. Никой освен Пакостник нямаше да му прави компания. Никой нямаше да може да го разсее от гласа в главата му, който казваше: Баща ти ще умре. Баща ти може би иска да те убие.

После си представи пътя, ако е заедно с Аарън и Тамара. Шегите на Тамара, увереността на Аарън.

Стана му по-леко.

- Хайде - рече той с предрезгавял глас. Не искаше да се издава колко облекчен се чувства. - Но не се бавете. Ако ще ходим, трябва да е сега, преди някой да забележи.

Пакостник изскимтя и се просна на пода. Омръзнали му бяха всичките тези приказки. Той бе вълк на действието.

След няколко минути Аарън и Тамара се появиха със собствените си чанти.

- Хубаво е, че направихме тези камъни, за да не могат да проследят Аарън - обади се Тамара и показа малка купчинка от тях. - Още по-хубаво е, че се упражнявам с тях.

- Сигурни ли сте за това? - изправи се с тежка въздишка Кал.

- Сигурни сме, Кал - отвърна Аарън и Тамара кимна.

Пакостник излая само веднъж, сякаш казваше, че и той е сигурен.

Единствената порта на Магистериума, която оставаше отворена цяла нощ, бе тази за мисиите. Тъкмо през нея по-големите ученици излизаха и се връщаха от мисии и битки. Кал, Аарън и Тамара вървяха бавно и се мъчеха да изглеждат така, като че са на път за галерията, за да ядат сладко или да гледат филм. Минаха покрай Селия, Раф и Джаспър, които бяха потънали в разтовор, а също и покрай някои от по-големите ученици, които се смееха и си говореха за уроците.

Пътят се изви. Единият водеше към галерията, а другият - към Портата за мисии. Аарън направи пауза за миг, за да се увери, че никой друг не гледа, преди да се стрелне към коридора, който водеше навън. Тамара и Кал тръгнаха подире му толкова бързо, че се сбутаха и трябваше да се разделят помежду си и с Пакостник. Когато всичко свърши, се кискаха. Дори Тамара и Кал. Аарън изглеждаше доволен.

Но не задълго. Слязоха надолу по коридора. Въздухът стана по-топъл, а Кал усети мириса на затоплен от слънцето камък, есенни листа и свеж въздух. Коридорът се издигна нагоре и той видя звездите над Портата за мисии.

Но после звездите се скриха и пред тях се издигна мършава фигура, която се захили.

- Колко се радвам да ви видя - каза Джаспър.

- Това е много клиширана злодейска фраза, Джаспър, би трябвало да го знаеш -отвърна Кал.

- Какво търсиш тук? - настоя Аарън. - Преследваш ли ни?

- Знаех си, че Кал ще направи нещо лошо - заяви Джаспър - и че ще покаже истинското си лице. Нали не си очаквал да остана със скръстени ръце?

- Да, Джаспър - отвърна саркастично Тамара, - нормалните хора, които не са психопати, не очакват най-лошото от страна на всички останали.

- Сериозно? Кажи ми тогава къде точно отивате? -скръсти ръце Джаспър.

- Не ти влиза в работата. Махай се, Джаспър - каза Кал.

- Дали не става дума за нечий баща, който се крие? - повдигна вежда Джаспър към Кал. - Маговете няма да се зарадват, че го търсите. Майстор Руфъс...

- Да го убием - рече Кал и Пакостник изръмжа.

- Майстор Руфъс ли? - разтревожи си Аарън.

- Не, естествено! Джаспър - уточни Кал. - И после да скрием тялото му под камъните. Никой няма да разбере.

- Кал, прекаляваш - обади се Тамара.

- Пакостник ще го сдави - предложи Кал. Пакостник се обърна, като чу името си, все едно му е станало интересно. Макар обсебеният вълк да бе пораснал през лятото, Кал не бе сигурен, че може да убие когото и да било. Бе сигурен обаче, че може да подкара Джаспър навън и да направят няколко обиколки на Магистериума.