Холи Блек - Железният изпит

- Краят е по-близо, отколкото си мислиш - повтори гущерът.

След това се стрелна нагоре към каменистия таван на пещерата.

- А аз ти отървах кожата! - извика Кал подире му. Уорън обаче не се върна.

На вечеря Кал седна с Аарън, Джаспър и Селия, а Тамара отново бе при сестра си. Кал почти чувстваше ледени вълни всеки път, когато я погледнеше.

- Защо гледаш към Тамара? - попита Селия, докато кълцаше една яркожълта гъба с вилицата си.

- Понеже каза на маговете да разследват баща му - обади се Джаспър.

Кал се сепна и го изгледа кръвнишки. Джаспър се усмихна невинно.

- Защо ще го разследват? - ококори се Селия.

Кал не отговори нищо. Ако започнеше да се обяснява и да търси извинения, само щеше да влоши нещата. Вместо това се запита откъде Джаспър знае. Може би отново бяха станали приятели с Тамара. Заслужаваха се един другиго.

Джаспър понечи да каже още нещо, но Аарън го пресече с една дума:

- Млъкни.

- Не знам какво е направил - призна Джаспър, - но чух, че маговете говорят нещо. Казват, че изпратените да го намерят не открили нищо. Явно е изчезнал.

- Изчезнал? - повтори Селия и погледна към Кал в очакване той да каже нещо.

Кал се намръщи, свеждайки очи към чинията си. Малки пукнатини се появиха по края на чинията му, плод на яростта му. Бе маг от втората година, бе минал Портата на Контрола, знаеше, че не бива да се изпуска така. Но не искаше да накара Джаспър да млъкне. Изглежда той знаеше повече от него за Алистър.

- Предполагам, че някой го е предупредил - продължи Джаспър. Погледът му се плъзна към Кал. Бе ясно какво намеква.

- Кал не е предупреждавал никого - отвърна Аарън. - През цялото време бе с нас. Спри да се държиш, сякаш знаеш всичко, когато не е така.

- Знам повече от теб - подигра му се Джаспър. - Знам, че не можеш да му имаш доверие.

Тръпки полазиха по гърба на Кал. Джаспър бе прав. Дори самият Кал не си вярваше.

Същата нощ Кал се просна на дивана в хола. Руфъс им бе оставил за домашно да четат за ерата на Барона Крадец в историята на маговете, която бе минала само преди двайсет години, но Кал не можеше да се съсредоточи. Думите плуваха в текста пред него, а краищата на книгата избухваха в искри, които той тихо гасеше. Гневът и страхът бяха опърлили гърба на книгата и черната пепел зацапваше пръстите му.

Тамара се скри след вечеря, а Аарън отиде да пише домашното си в библиотеката. Бе поканил Кал да дойде, но го стори, защото е мил и винаги прави мили жестове. Кал знаеше, че му е по-добре сам. С Пакостник на дивана. Вълкът се бе свил в краката му и скимтеше тихо. Пъстрите му очи осветяваха мрачната стая.

Тъкмо когато бе почти сигурен, че отново ще подпали книгата, вратата се отвори. Беше Алекс Страйк. Косата му бе рошава както винаги, за което Кал му съчувстваше. На лицето му бе застинало странно изражение.

Кал бутна историческата книга под една възглавница и се изправи, като внимаваше да не буди Пакостник. Като асистент на Руфъс Алекс бе от малкото хора, които имаха достъп до стаята. Но не бе идвал по същия начин преди.

- Какво става? - попита Кал.

Алекс седна на дивана срещу Кал и погледна към затворените врати на Тамара и Аарън.

- Съквартирантите ти са навън, нали?

Кал кимна. Не бе сигурен накъде отиват нещата. Може би беше загазил. Може би Алекс носеше съобщение от Руфъс. Може би имаше унизителен ритуал, при който всеки второкурсник биваше завързван за сталактит през нощта.

- Става дума за баща ти - рече Алекс. - Знам за Алкахеста. Знам, че маговете го търсят.

Кал погледна към Пакостник, който тихо изръмжа.

- Всички ли знаят? - попита Кал и се сети за Джаспър.

- Не, дори не подозират колко е сериозно - поклати глава Алекс.

- Баща ми не би го сторил - заяви Кал. - Не е така, както говорят. Не се е съюзил с Врага. Нито с когото и да било.

Странно изражение пробягна по лицето на Алекс, сякаш едва сега е осъзнал колко опасно е да говори с Кал за това.

- Вярвам ти - отвърна накрая той. - Затова трябва да кажеш на баща си да остане скрит. Намерят ли го, ще го убият.

- Какво? - попита Кал, макар да бе чул перфектно.

- Алкахестът вече го няма - поклати глава Алекс. - Ако той го е откраднал, няма да си губят времето да го пращат в затвора. Ще го убият на място. Затова ми се стори редно да ти кажа. Предупреди го, преди да стане твърде късно.

Кал се запита откъде Алекс знае тези неща, а после си спомни за мащехата му в Асамблеята. Вместо това попита:

- Защо ми помагаш?

- Защото и ти ми помогна - отвърна той. - Трябва да вървя.