Холи Блек - Железният изпит

Кал кимна и Алекс си излезе.

Ако Алистър бе убит от маговете, вината щеше да е на Кал. Трябваше да направи нещо, но колкото повече мислеше, толкова по-сигурен бе, че няма как да изпрати съобщение до Алистър. Майстор Руфъс щеше да следи за това. Щеше да го използва, за да хване Алистър, стига да може. Но ако Кал намереше баща си навреме, може и да успееше да го предупреди лично.

Споменът за Алистър накара Кал да се сети и за стаята в мазето, подготвена за ритуал, с малък диван за момче в ъгъла. Спомни си как Пакостник бе скимтял, звука, който главата на баща му издаде, когато удари стената. Ако откриеше баща си и Алкахестът бе в него, какво щеше да стори Алистър?

Кал знаеше, че трябва да се съсредоточи. Познаваше баща си по-добре от всеки друг. Трябваше да разбере къде се е скрил. Сигурно беше място, намиращо се встрани от основните пътища, което познава добре. Някъде, където на маговете не би им хрумнало да го търсят. Място, което да не могат да свържат с него.

Кал се изправи.

Алистър купуваше много стари коли за части. Твърде много, за да ги побере в гаража или в магазина си, затова бе наел един порутен хамбар от възрастна дама на около шейсет километра от дома им. Плащаше и в брой. Хамбарът щеше да е съвършеното скривалище. Алистър дори спеше там понякога, когато работеше досред нощ.

Кал слезе от дивана и накара Пакостник да го последва, макар и с подразнено изсумтяване. Протегна се надолу, за да погали вълка по главата.

- Не се безпокой, момчето ми, идваш с мен - каза той.

Отправи се към спалнята си и извади платнената торба изпод леглото. Натъпка я бързо с дрехи, хвърли Мири вътре и след кратък размисъл се върна в хола, за да добави останалия чипс. Трябваше да хапне нещо по пътя.

Тъкмо мяташе торбата пред рамо, когато вратата се отвори. Тамара и Аарън влязоха вътре. Аарън носеше купчина книги, негови и на Тамара, смеейки се на някаква нейна шега. За миг, преди да погледнат Кал, изглеждаха щастливи и безгрижни. Стомахът му се сви. Нямаха нужда от него - нито като приятел, нито като съотборник в групата чираци. Създаваше им само проблеми.

Тамара го видя и усмивката угасна на лицето и.

- Кал.

Аарън затвори вратата зад тях и остави книгите. Когато се изправи, се загледа в ботушите на краката на Кал и в чантата на гърба му.

- Къде отиваш? - попита Аарън.

- Да разходя Пакостник - рече Кал и посочи към вълка, който щастливо се стрелкаше между тях.

- И носиш чанта за цяла седмица? - посочи Тамара багажа му. - Какво става, Кал?

- Нищо. Виж, не ти трябва да знаеш за това. Така, когато майстор Руфъс те пита какво се е случило с мен, няма да трябва да лъжеш.

- Изключено. Ние сме група. Споделяме си всичко - поклати глава Тамара.

- Защо? За да можеш да издаваш тайните ни? - попита Калъм. Тамара потръпна. Той знаеше, че се държи гадно, но не можеше да се спре. - Отново?

- Зависи какво правиш - обади се Аарън. Бе стиснал зъби по начин, който Кал рядко бе виждал. Обикновено Аарън бе склонен да прости всичко и се държеше безкрайно мило. Затова Кал често забравяше, че в него има стомана и че заради нея бе макар.

- Ако смяташ да направиш нещо опасно, лично ще кажа на майсторите. Така ще се сърдиш на мен, а не на нея.

Кал преглътна. Аарън и Тамара останаха пред него, като блокираха пътя към вратата.

- Ще убият татко - каза той.

- Какво? - повдигна вежди Аарън.

- Някой ми каза и... не, няма да ви разкрия кой, ще се наложи да ми се доверите, че Алкахестът вече е откраднат. Татко се крие. Те няма да го вкарат в затвора, нито да го съдят...

- Алкахеста го няма? - повтори Тамара. - Баща ти наистина го е откраднал?

- И имат ли затвор маговете изобщо? - попита Аарън, ококорвайки очи.

- Да, нещо подобно. Нарича се Паноптикон - обясни мрачно Тамара. - Не знам нищо за него, но е място, където непрекъснато те наблюдават. Никога не оставаш сам. Ако баща ти наистина е...

- Няма значение - добави Кал. - Ще го убият.

- Откъде знаеш? - попита Тамара.

- Един приятел ми каза - Кал я погледна лошо. - Истински приятел, имам предвид.

- И какво ще правиш сега? - пребледня тя.

- Трябва да го намеря и да му кажа да върне Алкахеста, преди това да се случи -отвърна Кал и вдигна раницата на рамото си. - Ако го върне в Колегиума, мога да убедя маговете, че баща ми не е заплаха за тях, нито за теб. Кълна се, Аарън, татко не би те наранил. Заклевам се.

- И ние не искаме да наранят баща ти - отговори Аарън и потърка лицето си.

- Не да го наранят, а да го убият. Ако не го намеря, ще го убият - настоя Кал.