Холи Блек - Бронзовият ключ

Аарън направи физиономия.

Кал бе замаян от щастие. Не само защото бе овладял магията от първия опит, но защото при вида на Ааръновата душа бе разбрал, че подозренията му са нелепи. Той бе негов приятел, най-добрият му приятел, неговата противотежест. Никога нямаше да го нарани. Аарън се нуждаеше от него, както и Кал от Аарън.

Облекчението бе невероятно.

- Мисля, че стига за днес - каза Алма, - справихте се много добре. После ще искам да срещнете душите си. Да се научите да ги докосвате.

- Няма да го направя - заяви Кал, - не знам какво е, но няма да ми хареса.

Алма въздъхна и вероятно помисли, че Майстор Руфъс страда много, задето Кал е негов чирак. Не беше честно, понеже, както бе споменала и преди, другите Майстори му завиждаха за това.

- Става дума за метод, с който може да повалите противника в несвят, без да го нараните - каза тя. - Още ли си против?

- Откъде да знаем, че няма да ги нараним? - попита Аарън.

- Няма видими следи - отвърна Алма, - ала както с другата магия на душата, не са правени много опити, та да сме абсолютно сигурни. Когато аз започнах проучванията си с Джоузеф и още няколко магове, мислехме, че в магията на Хаоса има сила, която може много да помогне на света. Понеже Макарите, раждащи се във всяко поколение, и магията на Хаоса се срещат извънредно рядко, просто не знаем достатъчно за тях.

Най-великият Макар на твоето поколение. Думите се върнаха към Кал и го стреснаха. Не го беше яд, че Аарън е по-добър от него. Но не му харесваше идеята някой да е по-добър от Аарън.

Алма продължи по предмета си.

- Трябва да разберете колко вълнуващо е всичко това. Откривахме напълно нови неща. Маговете на Хаоса бяха виждали души и преди, неколцина бяха научили как да ги изтръгват от телата. Ала никой не бе опитвал да докосне душа. Никой не бе опитвал да постави Хаоса в животно. Никой не бе опитал да пренесе душа от едно тяло в друго.

- Джоузеф да не е откачил тогава? - попита Аарън. - Как така не е спрял Константин, преди да убие брат си? Просто се е развълнувал от толкова магия?

Джерико Мадън. Кал почувства, че главата му се замайва. Макар това да бе в далечното минало, го усети по-близо отвсякога. Напоследък имаше чувството, сякаш го избутват от живота му, както Майстор Джоузеф бе искал да извади душата от тялото му.

Погледът на Алма помръкна.

- Ако трябва да съм честна, връщам се към този ден и не знам какво е станало. Преповтарям си събитията отново и отново и не мога да не мисля, че Джерико умря, защото Джоузеф искаше така.

- Какво? - попита Кал. Това привлече вниманието му.

- Константин беше млад мъж. Имаше други интереси освен магията на Хаоса и не искаше да отдаде целия си живот на заниманията си с нея. Руфъс, а не Джоузеф бе негов учител. Мисля, че Джоузеф искаше Константин да е напълно отдаден на каузата.

Кал бе ужасен.

- Майстор Джоузеф е нагласил нещата така, че Джерико да умре и Константин да е напълно отдаден на магията на Хаоса за възкресяване на мъртвите?

- И да намрази Магистериума, който обвиняваше за смъртта на Джерико -кимна Алма. - Разбира се, мисля, че Джоузеф не създаде чудовище съзнателно. Просто искаше лоялност. Искаше той да направи откритията, да види името си, записано в историята.

Кал си помисли за Майстор Джоузеф в гробницата на Константин, за извивката на устните му, за лудешкия плам в погледа му. Не беше сигурен дали не е създал чудовище съвсем съзнателно.

- Хората помнят Врага на Смъртта - каза Алма, - но са забравили човека, който го направи такъв. Константин може и да беше зъл, но бе и трагичен образ. Той искаше да върне брат си. От друга страна, Майстор Джоузеф искаше само сила, нищо повече. Такива хора са най-опасни.

К- ак изглеждам? - попита Кал разкаян.

Стоеше пред вратата на Анастасия Таркуин в коридора около стаите на Майсторите. Кал, Аарън и Тамара прецениха, че трябва да идат спретнати при мага от Асамблеята. Анастасия имаше страховито излъчване с всичките си скъпоценни камъни и изисканото си, но презрително поведение. Кал предположи, че ако са прилично облечени, тя ще сметне извиненията им за по-искрени. Двамата с Аарън носеха саката от костюмите за церемонията по наградите. Тамара беше с черна лятна рокля.

Пакостник не дойде с тях. Кал им напомни, че той няма защо да се извинява. Тамара въздъхна толкова тежко, че издуха кичур коса от челото си.

- За пореден път ти казвам, че изглеждаш добре - рече тя. После потрепери. -Студено ми е - оплака се. - Почукай на проклетата врата.