Холи Блек - Бронзовият ключ

- Всичко наред ли е? - вдигна вежда Аарън.

- Не знам - сви рамене Тамара. - Откакто видях сестра си, мисля само за нея. Пък и уроците днес не ми харесаха, защото ме отделиха от вас. Сякаш нещо не ми е наред, защото не съм Макар. А и Майстор Руфъс бе два пъти по-строг от обикновено.

- В понеделник пак ще е така - каза Кал. - Алма ще ни научи на нещо зловещо, нарича се докосване на душата.

- Тя не ми се нрави - рече Тамара, - тръпки ме побиват, като я видя.

- По-добре да приключваме. - Аарън пристъпи към вратата и почука.

Звукът отекна в коридора. Вратата се отвори. Анастасия застана пред тях с бяла кадифена роба, наметната над още по-прекрасна рокля. Носеше черни кожени чехли.

- Вече си мислех, че изобщо няма да се появите - каза тя и вдигна сребристата си вежда.

- Ъъ - запъна се Кал, - може ли да влезем? Искаме да се извиним.

- Разбира се - Анастасия отвори широко вратата, - влизайте. - Усмихна се, когато минаха покрай нея. - Ще бъде интересен разговор.

Тамара хвърли многозначителен поглед на Кал, а той сви рамене. Може би Анастасия щеше да ги убие. Скоро щяха да разберат и това бе някак успокояващо. Магът от Асамблеята затръшна шумно тежката врата зад себе си и ги последва в хола. Беше толкова висока, че сянката й върху стената, където беше сейфът, приличаше на гигантски паяк. Самият сейф липсваше. Кал се запита къде ли са го прибрали Майсторите.

- Моля, седнете - каза тя. На ушите й проблеснаха диаманти, които изглеждаха още по-бляскави до косата й.

Кал, Тамара и Аарън се настаниха на белия диван. Анастасия седна срещу тях на стол от слонова кост. На масата за кафе, върху поднос, инкрустиран с нещо като кост, бяха наредени пет чаши и чайник.

- Мога ли да ви предложа? - попита тя. - Имам прекрасен лавандулов и лимонов чай. Предполагам ще ви харесва след плесените и лишеите, с които ви хранят. -Тя направи гримаса. - Така и не заобичах подземната кухня.

- Предвид обстоятелствата - рече Тамара - мисля да откажа.

- Виждам - отвърна Анастасия с пресилена усмивка, - но какъв е смисълът? Вие нахлухте в стаята ми и ми откраднахте вещите. Вие влязохте в затвора на елементалите. Не е ли по-вероятно вие да сте заплаха за мен, а не аз за вас?

- Ние сме ученици - възмути се Тамара, - а вие сте възрастен човек!

- Но вие сте Макари - възрази Анастасия, - поне двама от вас. - Тя посочи Кал и Аарън. - Изразих се метафорично. Знам, че не ми мислите злото. Ала и аз не ви мисля злото. Винаги съм ви помагала. Не заслужавам да ме подозирате.

- Сериозно? - попита Кал и усети как веждите му се вдигат почти до косата. -Затова ли имате снимка на Константин Мадън в странна кутия под леглото и паролата за сейфа е името на брат му?

- Аз пък ще попитам откъде имаш гривната на Константин Мадън и какво, за бога, те кара да я носиш? - изгледа го неодобрително тя.

Кал пребледня и неволно посегна към гривната, скрита под ръкава на сакото. Чак сега забеляза, че тя се очертава под плата.

- Как разбрахте?

Анастасия взе чайника и си наля. Свеж аромат на лимони изпълни стаята.

- Без нея няма как да влезеш в стаята ми. Причината е проста. Преди много години използвах магия, за да синхронизирам гривните ни. Знам го от момче. Знам, че за децата от вашето поколение идеята всемогъщия Враг на смъртта да е бил обикновено момче звучи стряскащо, но когато дойде в Магистериума, той бе просто едно дете. Чувствам се донякъде гузна за станалото с него и Джерико. Спомените за двамата ме връщат към собствения ми провал.

Тя сведе поглед.

- Трябваше да разбера какво се случва, да спра Джоузеф, когато притисна момчетата. И аз имам вина за смъртта на Джерико и за онова, в което се превърна Константин. Никога няма да го забравя.

Тя отпи от чая си.

- Дължа много на тези момчета. И ще се отплатя, като се постарая следващото поколение Макари да оцелее. Аз съм старица, изгубила много, ала преди да си отида, искам да се уверя, че и двамата сте в безопасност. Калъм, Аарън, вие сте надеждата ми за едно по-добро бъдеще.

- Значи, затова сте пожелали да помогнете в издирването на шпионина? -попита Тамара.

- Ако знаех кой е, не бих се поколебала да действам - кимна бавно Таркуин.

- Съжаляваме - рече Аарън, - имам предвид, дойдохме да ви го кажем, но наистина съжаляваме. Не биваше да ровим в нещата ви или да влизаме неканени в стаята ви. Не се извинявам, че опитахме да опазим Кал жив, но съжалявам за начина, по който го сторихме.

Тамара кимна. Кал се почувства неловко, задето всички го подкрепят.

Анастасия се усмихна като всички възрастни, щом Аарън задействаше чара си. Преди да отговори обаче, на вратата се почука. Кал, Аарън и Тамара се спогледаха разтревожени.