Оливър Боудън - Черният флаг

Те продължиха напред към мостик, спуснат от закотвен наблизо кораб. Последвах ги и се шмугнах зад купчина сандъци, наострил слух.

— Къде по-точно се намира Мъдреца? В коя част на Африка? — осведоми се Торес.

— На Принсипе, сър. Малък остров — отговори Хорниголд.

Торес и Роджърс минаха по мостика, но Хорниголд остана на кея. Защо? Защо не ги последва? Е, не след дълго разбрах. Опитните му очи на стар морски вълк се присвиха и обходиха хоризонта и корабите, застанали като стражи по сияйната вода. Погледът му се задържа върху един. Сепнах се, осъзнал къде сме — оттам, където бяхме, „Гарванът“, се виждаше ясно.

Хорниголд изопна рамене, ръката му стисна дръжката на сабята и той се обърна бавно. Търсеше мен, предположил, че където е „Гарванът“, там съм и аз.

— Едуард Кенуей! — извика и очите му огледаха доковете. — Не очаквах да видя „Гарвана“ тук. Чу ли каквото дойде да чуеш? Ще се опиташ ли да спасиш горкия Мъдрец от хищните ни лапи?

От висотата на годините ми се струва, че постъпих малко прибързано. Ала в ума ми се въртеше натрапчиво мисълта, че някога Бенджамин бе един от нас. Един от учителите ми. Приятел на Едуард Тач. А сега се опитваше да ни унищожи. Гневът ми изплува на повърхността и аз изскочих иззад сандъците.

— Предател! Продаде ни!

— Защото открих по-добър път — каза Хорниголд.

Вместо да извади сабята си, даде знак с ръка. В склада зад нас зазвънтяха саби, изскачащи от ножниците.

Хорниголд продължи:

— Тамплиерите знаят какво е порядък и дисциплина. Ти обаче си неспособен да прозреш съществената разлика между хаоса и реда. Сбогом, стари приятелю! Някога беше войник. Когато се бореше за истинска кауза, по-велика от егото ти.

Той се отдалечи почти тичешком. От склада излязоха подкрепленията му и ме обградиха в полукръг.

Изненадах ги, като се втурнах бързо срещу тях, сграбчих моряк, размахващ напосоки сабята си, и го повлякох пред себе си като щит, остъргвайки плочника по кея с подметките му. В същия момент проехтя изстрел и в живата ми броня се заби куршум, предназначен за мен. Метнах тялото към строените пред мен мъже и същевременно измъкнах първия си пистолет. Повалих един с куршум в устата, прибрах празния пистолет и извадих следващия и скритото острие. Разпорих гърдите на трети с острието и стрелях. Не се прицелих точно, но успях да спра мъжа, нападнал ме със закривената си сабя. Той падна на земята, притиснал корема си с длани. Сниших се, завъртях се и прокарах острието по краката на следващия нападател, а после го довърших с бърз и безмилостен удар в сърцето. Изправих се и последните двама мъже побягнаха уплашени, да не би да споделят участта на мъртвите си другари. Втурнах се към лодката си и загребах към „Гарвана“.

Докато гребях към закотвения си кораб, си представях предстоящия разговор с Адевале. Как ще ми напомни, че моряците не одобряват авантюрата ми.

Щяха да я одобрят, щом откриехме Обсерваторията. Първо обаче трябваше да намерим Мъдреца.

Отне ми месец, ала успях.

Юли 1719 година

Един следобед го открих на Принсипе — в лагер, осеян с трупове.

Ето какво научих за Мъдреца — Бартолъмю Робърте — и от него, и от други.

Първо, имахме нещо общо — и двамата бяхме уелеци, аз от Суонси, той от Каснюд Бак. Сменил си името от Джон на Бартолъмю. Едва тринайсетгодишен се цанил за дърводелец на кораб. После открил, че от него се интересува тайното общество на тамплиерите.

В началото на 1719 година, преследван и от тамплиерите, и от асасините, Мъдреца станал трети помощник-капитан на „Принцеса“ под командването на капитан Ейбрахам Плъмб.

Както бях научил в Кингстън, в началото на юни два пиратски кораба — „Роял Роувър“ и „Роял Джеймс“ — нападнали „Принцеса“. Робърте успял някак си — с хитрост, несъмнено — да влезе под кожата на пиратския капитан Хауел Дейвис — също уелсец — и да го убеди, че е отличен навигатор. Навярно е било така, но да не забравяме, че с капитан Дейвис разговаряли на уелски и това ги сближило още повече.

Казваха, че отначало Барт Робърте не изгарял от желание да стане пират. Ала както ще видите, на новото поприще се почувствал в свои води.

После пуснали котва в Принсипе — с „Роял Роувър“, понеже буря разбила „Роял Джеймс“ и се принудили да го изоставят. „Роял Роувър“ поел към Принсипе, развял английския флаг и му разрешили да влезе в пристанището, където пиратите се престорили на гостуващи английски моряци.

Разказаха ми как капитан Дейвис замислил план — да покани губернатора на Принсипе на борда на „Роувър“ уж на тържествен обяд, а всъщност да го похити и да поиска огромен откуп.