Оливър Боудън - Черният флаг

И мили Боже, колко красив бе Кингстън! Някогашният лагер на бегълци се бе превърнал в най-големия град в Ямайка. Новите, но със запуснат вид постройки бяха заобиколени от зелени хълмове и благословени с прохладата на морския бриз, подухващ откъм Порт Роял. Вятърът отнемаше донякъде силата на палещото слънце — само донякъде обаче. Кингстън ми хареса. Оглеждах се и се питах дали Насау можеше да стане такъв град, ако се бяхме постарали. Ако не бяхме се предали толкова лесно на покварата.

Морето сияеше яркосиньо и корабите, закотвени в залива, сякаш се носеха върху сребриста пелена. За миг онемях пред красотата на водите и си спомних съкровищата, скрити в тях. Спомних си и Бристол — как стоях на пристанището и се взирах в океана, закопнял за богатства и приключения. Намерих приключения. Богатства? Е, докато бях на Провиденция „Гарванът“ не бе бездействал. Моряците ми бяха добавили нови трофеи в сандъците ми. Не бях богат, но не бях и беден. Най-сетне можех да се нарека състоятелен човек.

Но успеех ли да намеря Обсерваторията…

(Алчността, читателю, е погубила мнозина.)

Завързани на кея се поклащаха рибарски лодки и едномачтови кораби, но аз не се интересувах от тях. Спрях и се взрях през далекогледа, търсейки на хоризонта кораб, пренасящ роби — „Принцеса“. За миг спрях да се насладя на „Гарвана“, после продължих нататък. Подминаваха ме забързани граждани, търговци и войници. Испанци в сини туники и тривърхи шапки, преметнали мускети през рамо. Двама се шляеха с отегчен вид и разговаряха.

— Каква е тази суетня? Днес всички търчат, сякаш са им напъхали фитили в задниците.

— Под пара сме заради някакъв испанец. Тореадор или Торес. Или нещо подобно.

Тук бяха значи. Той и Роджърс. Бяха ли разбрали и те, че Мъдреца е на „Принцеса“?

Следващите думи на войника привлякоха вниманието ми.

— Знаеш ли какво чух? Губернатор Роджърс и капитан Хорниголд се включили в тайно общество. В Ордена членували французи, испанци и дори турци.

Тамплиери, помислих си и в същия момент забелязах Адевале да ми маха. Придружаваше го потен, нервен моряк. Работел, както се оказа, в Кралската африканска компания. Камата, притисната дискретно в ребрата му, го убеди да си развърже езика.

— Обясни му какво ми каза — подкани го Адевале.

Той ме погледна уплашено — като всеки на негово място, предполагам.

— Не съм виждал „Принцеса“ от осем седмици — каза. — Сигурно скоро ще доплава.

Пуснахме го и аз обмислих информацията. „Принцеса“ не беше тук… все още. Реших да останем. Да пусна моряците на брега, предупреждавайки ги да се държат прилично и да не привличат внимание.

Адевале ме дръпна настрани.

— Омръзна ми да преследвам фантазиите ти, Едуард. И на екипажа му писна.

Точно това ми трябваше. Брожение сред проклетия екипаж.

— Търпение, човече, близо сме — опитах се да го успокоя.

Междувременно ме осени идея. Да намеря Роджърс и Бенджамин.

Пообиколих пристана и ги открих. Тръгнах след тях, припомняйки си наученото от Мери. Стоях на разстояние и подслушвах разговора им с помощта на интуицията.

— Предупреди ли мъжете? — попита Удс Роджърс. — Нямаме време.

— Да — отговори Хорниголд. — Двама войници ще ни чакат на кръстопътя.

— Много добре.

А, телохранители. Къде ли се криеха?

Озърнах се. Не исках да ме изненадат. Хорниголд заговори отново:

— Ако не възразявате, сър, любопитен съм защо са ни необходими кръвните проби?

— Торес твърди, че са нужни, за да функционира Обсерваторията.

— Как така, сър?

— Поискаме ли да шпионираме… крал Джордж, да речем, ще ни трябва капка от кралската кръв. С други думи, малко количество кръв ни дава достъп до всекидневието на всеки.

Врели-некипели. Не им обърнах особено внимание, за което щях да съжалявам по-късно.

— И мен ли ще шпионира Торес? — поинтересува се Бенджамин. — Защото ми поиска кръв?

— И аз му дадох, капитан Хорниголд. Както и всички тамплиери. Предпазни мерки. Но не бой се, Торес изпрати нашите проби с кораб в Рио де Жанейро. Ще ги съхраняват в тайник. Няма да сме първите, наблюдавани от Обсерваторията, уверявам те.

— Да, сър. Плащам нищожна цена, предполагам, за всичко, което получих от тамплиерите.

— Именно.

Тогава забелязах телохранителите — ще ги нарека Главорез номер едно и Главорез номер две.

— Имаш ли нужда от помощ? — осведомиха се.

А, рекох си, за тези двамата, значи, става дума.

Главорез номер едно бе левичар, но искаше да ме преметне, че действа с дясната ръка. Главорез номер две не беше кой знае какъв боец. Прекалено беше отпуснат. Смяташе ме за лесна плячка.