В. Шуаб - Четирите цвята на магията

— Рай жив ли е? — поиска да научи кралят.

— Благодарение на Кел — намеси се Лайла. — Прекарахме вчерашния ден в усилия да спасим кралството ви, а вие дори…

— Жив е — прекъсна я Кел. — И ще живее… — допълни, без да сваля очи от краля. — Поне докато съм жив и аз…

При тези думи в гласа му припламна предизвикателство.

— Какво имаш предвид?

— Сир — все пак Кел сведе поглед. — Направих единствено онова, което се налагаше. Ако можех да му дам своя живот, нямаше да се поколебая. Съумях само да го споделя… — Размърда се в оковите си, ръбът на белега се показа изпод яката му.

Кралицата си пое остро дъх. Кралят се намръщи. Много по-меко попита:

— Къде е той, Кел?

Младият антари отпусна рамене — тежестта се смъкна от тях.

— Освободете ни. И ще го доведа у дома.

— Влез.

Кел никога не се бе радвал толкова да чуе гласа на брат си. Отвори вратата и влезе в покоите на Рай, като се опитваше да не си представя нито в какъв вид ги беше оставил, нито кръвта на принца, разлята по пода.

От онази нощ бяха минали три дни и всички следи от хаоса бяха изчезнали. Терасата — ремонтирана, кръвта — измита от орнаментирания паркет, мебелите и тъканите — възстановени.

Сега Рай лежеше в леглото си, подпрян на възглавници. Под очите му имаше кръгове, но изглеждаше по-скоро уморен, отколкото болен, а това беше напредък. Лечителите го бяха оправили, колкото им беше по силите (бяха оправили и Кел, дори и Лайла), но принцът не оздравяваше така бързо, както би следвало. Кел знаеше защо, разбира се. Рай не беше просто ранен, както гласеше официалната версия. Бе умирал .

Двама слуги стояха до масичката край леглото, а в креслото до вратата седеше гвардеец. И тримата не откъснаха поглед от Кел след влизането му. Причината за лошото настроение на Рай донякъде се дължеше на отсъствието на Париш и Джен. Откриха и двамата мъртви: единият посечен с меч, другият — жертва на върлувалата из града черна треска, както бързо я нарекоха. Този факт тежеше на Рай почти колкото раните му.

Докато Кел се приближаваше към леглото на принца, прислугата и гвардеецът го следяха с неотслабваща подозрителност.

— Не ме пускат да стана, копелета такива — изсумтя Рай и ги изгледа мръснишки. Изръмжа им: — Щом не мога да излизам, тогава вие бъдете така мили да се махнете, ясно? — Загубата на тегло и вината, в съчетание с болката от раната и принудителното лечение, бяха влошили силно настроението на принца. Когато слугите се изправиха, допълни: — И ако обичате, стойте на стража отвън. Така ще се почувствам още повече затворник, отколкото съм в момента.

Тримата излязоха. Рай въздъхна и се отпусна на възглавниците.

— Само искат да помогнат — защити слугите Кел.

— Можеше и да не е толкова зле — не спираше да негодува принцът, — поне да бяха по-хубава гледка… — момчешката му шега прозвуча странно кухо. Вгледа се в очите на Кел и се намръщи: — Разкажи ми всичко. Започни с това… — принцът се пипна над сърцето, където носеше символ, еднакъв с този на Кел. — Що за глупост си направил, братко мой?

Младият антари сведе поглед към пищните червени чаршафи на леглото и дръпна яката си да покаже огледалния знак.

— Само това, което и ти щеше да направиш на мое място.

Рай се намръщи.

— Обичам те, Кел, но не си падам по еднаквите татуировки.

Младежът се усмихна тъжно:

— Ти умираше, Рай. Спасих ти живота.

Не можеше да се преодолее и да разкаже на принца цялата истина — че камъкът не само е спасил живота му, но и го е възвърнал.

— Как? — поинтересува се принцът. — И на каква цена?

— Вече я платих — отвърна Кел. — И не бих се поколебал да го направя отново.

— Отговори ми без заобикалки!

— Обвързах твоя живот с моя — призна антари . — Докато съм жив, ти също ще живееш.

Рай се ококори и, ужасѐн, прошепна:

— Какво си направил? Би трябвало да стана от леглото и да ти извия врата.

— Не бих опитвал — посъветва го Кел. — Твоята болка е моя и моята е твоя.

Принцът сви юмруци:

— Как можа?

Младият магьосник се притесни от гнева на брат си, предизвикан от взаимното им обвързване. Ала Рай не го винеше:

— Как можа да понесеш това тегло?

— Така стоят нещата, Рай. Магията не може да се развали. Тъй че, моля те, бъди благодарен и да приключваме с това.

— Как тъй ще приключа? — Рай премина към по-игрива нотка. — Та то ми е гравирано на гърдите!

— Любовниците ти си падат по мъже с белези — отвърна Кел с крива усмивка. — Или поне така съм чувал.