Шеннон Чакраборти - Царство от мед

Нахри усети как я залива облекчение — Али беше вътре, с гръб към нея, вдигнал очи към върха на минарето. Тя се запрепъва натам; крайниците й протестираха при всяка неравност, тръпки пъплеха по кожата й. Не знаеше къде са (определено не приличаше на Девабад), но й се струваше, че е била тук и преди.

Изкачи изпотрошените каменни стъпала на минарето. Останала без дъх, докато стигне до върха, тя залитна напред, посягайки към рамото му, докато изричаше името му с хриптене.

— Али.

Той ридаеше, когато се обърна към нея.

Печатът на Сулейман гореше ярко върху слепоочието му.

Събитията от предишната нощ се завърнаха прекалено бързо, прекалено ужасно, а после Али се хвърли към нея, сграбчвайки я за раменете така, както не го беше правил никога преди.

— Трябва да ни върнеш обратно! — примоли се. Сега, когато беше по-близо, Нахри видя, че лицето му бе трескаво, цялото му тяло трепереше. — Нахри, моля те! Държат сестра ми! Държат всич… аа!

Гласът му се прекърши и той се хвана за сърцето, борейки се за въздух.

— Али!

Той се отдръпна от нея.

— Не мога да го контролирам. — Димният знак на печата проблесна върху кожата му. — Не трябваше да ми даваш пръстена! Не трябваше да ни отвеждаш от там!

— Никъде не съм ни водила!

Али вдигна разтреперана ръка.

— Тогава защо сме тук?

Нахри погледна натам, накъдето й сочеше, и се изпъна.

В миг позна гледката, разкрила се пред нея на недалечния хоризонт. Древните каменни джамии и извисяващите се минарета. Укрепленията и палатите на отдавна умрели султани и генерали, династии, изгубени във времето. Безбройните многоетажни постройки от тухли със землист кафяв цвят, човешки кафяв цвят, които Нахри знаеше, че се издигат над криволичещи оживени улици, пълни с продавачи, които се бутат, хора, седнали да поклюкарстват на чаша кафе, и гонещи се деца. Над аптеки.

Очите й плувнаха в сълзи. Не е възможно. Погледът й в миг се премести от града, който можеше да познае навсякъде, към пълноводната река. Реката, на която бе кръстена на шега от рибарите, които я бяха извадили от нея като дете.

На отсрещния бряг, неподвижни и вечни на фона на утринното небе, стояха трите пирамиди на Гиза.

Думите дойдоха първо на арабски, разбира се.

— Я маср — прошепна Нахри тихо, с бузи, стоплени от египетското слънце, и мириса на богатия нилски нанос по кожата си. — Дойдох си у дома.

Вятърна кула (или бадгир) — архитектурен елемент, характерен за Персийската империя, използван за естествено проветряване и охлаждане на жилищата. — Б. пр.

Болница (персийски). — Б. пр.

Арабски термин за пресъхваща река и нейното русло, пълнещо се само при дъжд. — Б. пр.

Хутба — мюсюлманска проповед, изнасяна по време на петъчната служба и на празници. — Б. пр.

Растение, чиито листа се използват за дъвчене заради леко стимулиращите им свойства. — Б. пр.

Наричани още Машрабия, дървените решетки на прозорци и балкони са традиционен елемент в арабската архитектура, целящ да ограничава слънчевата светлина, като същевременно пропуска въздуха и улеснява циркулацията му. — Б. пр.

Във вавилонската и шумерската митология — богиня майка, олицетворение на соленоводния океан. — Б. пр.

Общото наименование на различни арабски плавателни съдове. — Б. пр.

Татко (арабски). — Б. пр.

Вид ислямско покривало за глава — правоъгълен шал, който закрива по-голямата част от лицето. — Б. пр.

Най-старата игра на дъска, възникнала в Древен Египет. — Б. пр.

Индонезийска техника на боядисване на плат. — Б. пр.

Хадиси или хадити — предания за живота на Мохамед. — Б. пр.

Сиропиран десерт от кадаиф и сирене или извара. — Б. пр.