Шеннон Чакраборти - Царство от мед

Вземи пръстена, глупачке. Можеше да пъхне ръка в джоба си и да предяви правата си над пръстена на Сулейман, преди Маниже да бе имала време да стигне до нея.

А после? Ами ако не успееше да го направи както трябва? Предполагаше, че е нужно известно време за овладяването на пророчески дарените умения на един магически пръстен. Двамата с Али все така щяха да са хванати натясно в този павилион, с една жадна за отмъщение Бану Нахида и рояк воини отвън.

Тя пристъпи между Али и Маниже.

— Това ли искаш? — попита. — Ако се предадем… можеш ли да спреш отровата?

Маниже разпери ръце и дойде по-близо.

— Но разбира се. — Погледът й отново се върна върху Нахри. — Но аз не искам ти да се предадеш, дъще. Защо бих пожелала нещо подобно?

Тя направи още една крачка към тях, ала застина, когато забеляза тялото на Гасан.

Изражението й се промени рязко в мига, в който очите й се плъзнаха по лицето му.

— Знакът на Сулейман е изчезнал от слепоочието му.

Нахри погледна надолу. Маниже беше права — черната татуировка, белязвала някога лицето на Гасан, я нямаше.

— Вие ли го взехте? — попита Маниже. Гласът й се беше променил, едва прикрито желание се долавяше под думите й. — Къде е? — Когато никой от тях не отговори, тя сви устни, сякаш започваше да губи търпение заради неподчинението им. Изражението й беше почти майчинско. — Моля те, не ме карай да питам отново.

— Няма да го получиш — избухна Али. — Не ме е грижа коя твърдиш, че си. Ти си чудовище. Доведе гули и ифрити в града ни; кръвта на хиляди е изцапала…

Маниже щракна с пръсти.

Разнесе се силно изпукване и Али изкрещя и се свлече на земята, стиснал лявото си коляно с ръце.

— Али!

Нахри се обърна рязко и посегна към него.

— Ако се опиташ да го излекуваш, ще му строша врата. — Студената заплаха проряза въздуха и Нахри начаса свали ръка, слисана. — Прости ми. — Маниже изглеждаше искрена. — Не така исках да протече първата ни среща, но няма да допусна да ми попречиш. Твърде дълго планирам всичко това. — Тя отново погледна към Али. — Не ме карай да те изтезавам пред нея. Пръстена. Сега.

— Не е у него! — Нахри пъхна ръка в джоба си, докосвайки двата пръстена в него, преди да извади единия. Разтвори шепа над ръба на парапета, оставяйки пръстена да се разлюлее опасно от пръста й. — И освен ако не си готова да прекараш следващия век, претърсвайки езерото, те съветвам да оставиш Али на мира.

Маниже се дръпна назад, впила изпитателен поглед в Нахри.

— Няма да го направиш.

Нахри повдигна вежди.

— Не ме познаваш.

— Само че те познавам. — Тонът на Маниже беше умолителен. — Нахри, ти си ми дъщеря… мислиш ли, че не съм питала за теб всеки девабадчанин, когото срещнех? Самият Дара не можеше да престане да говори за теб. За това колко си храбра, колко си умна… Всъщност рядко съм срещала по — отдаден мъж. Това е нещо опасно в нашия свят — добави тя деликатно. — Да изложиш чувствата си на показ. Истина, на която Гасан ме научи… на драго сърце и с жестокост.

Нахри не знаеше как да отговори. Думите на Маниже за Дара бяха като сол в рана, а можеше да усети, че другата жена чете реакциите й, преценява всяко потръпване. Али все още стискаше коляното си, запъхтян от болка.

Майка й дойде по-близо.

— Сторил е същото и с теб, нали? Това бе единственият му начин да контролира жени като нас. Познавам те, Нахри. Знам какво е да имаш амбиции, да бъдеш най-умната сред всички наоколо… и да гледаш как смазват амбициите ти. Какво е да бъдеш сплашвана и тормозена от мъже, които превъзхождаш, натикана в място, което знаеш, че не ти подобава. Научих за невероятния напредък, който си постигнала само за няколко години. С онова, на което мога да те науча… ще бъдеш богиня. Никога вече няма да си принудена да свеждаш глава.

Погледите им се срещнаха и Нахри не можеше да отрече прилива на копнеж в сърцето си. Спомни си безбройните пъти, в които бе скланяла глава пред Гасан, докато той седеше върху престола на нейните предци. Начина, по който Мунтадир се бе присмял на мечтите й за болницата, и снизходителното държание на Каве в Храма.

Въжетата от дим, които Дара бе дръзнал да измагьоса, за да я завържат. Магията, кипнала във вените й в отговор.

Нахри си пое дълбоко дъх. Това е моят дом.

— Защо не постигнем компромис? — предложи. — Искаш начело отново да застане една Нахида? Добре. Аз съм Нахида. Аз ще взема печата на Сулейман. Несъмнено мога да договоря мир по-успешно, отколкото жената, изоставила племето си и завърнала се единствено за да планира избиването на друго.