Маргарет Уэйс - Войната на близнаците

— Не и докато не получа прошка, тане мой — отвърна Карас, без да вдигне глава.

— Прошка за какво? Задето изби малко глупост от главата на един стар глупак? — усмихна се накриво Дънкан. — Не, не ти прощавам. Вместо това ти благодаря. — Кралят разтърка челюстта си. — „Дългът носи болка.“ Така казват. Сега вече знам защо. Но стига сме говорили за това.

Когато Карас най-сетне се изправи, Дънкан му подаде един пергаментов свитък:

— Помолих те да дойдеш за друго. Прочети това.

Карас озадачено изучи свитъка. Беше завързан с черна панделка, но не и запечатан. Погледът му премина през насядалите в каменните си столове (до един разположени по-ниско от този на краля) джуджета и се спря на един точно определен, който понастоящем бе празен — столът на Аргът, тан на Дюлър. Карас намръщено разви свитъка и зачете на глас, като се опитваше да схване по-добре смисъла, вложен в недодялания език на дюлърите:

До Дънкан, на джуджетата от Торбардин, крал

Поздрави от онези, които сега наричаш предатели.

Този свитък идва до теб от нас, които знаем, че ще накажеш народа ни под планините заради онова, което ние сторим при Пакс Таркас. Ако писмото ни те намира, значи успяваме задържим портите отворени.

Ти презираш нашия план пред Съвета. Сега сигурно виждаш мъдрост. Врагът води магьосник. Магьосникът наш приятел. Той кара армията марширува към Равнини на Дергот. Ние също маршируваме с нея и ние приятели на тях. Когато дойде часът, онези, които наричаш предатели, ще ударят. Ние ще нападнем врага отвътре и ще ги изтикаме под остриетата на брадвите ви.

Ако имаш съмнения за нашата лоялност, задръж за заложници народа ни под планините, докато настъпи времето и ние се върнем. Ние ти обещаваме голям дар като доказателство за вярност.

Карас прочете писмото два пъти, но това не накара намръщеното му изражение да се промени. Дори напротив.

— Е? — настоя Дънкан.

— Не желая да имам нищо общо с предатели — заяви високото джудже, като нави свитъка и му го върна с отвращение.

— Но ако са искрени — продължи кралят, — това ще ни осигури голяма победа!

Карас вдигна очи и погледна краля, който се издигаше над него върху подиума.

— Ако в този момент имах възможност да поговоря с генерала на нашите врагове, този Карамон Маджере, който — според сведенията ми — е човек на честта, бих му обяснил съвсем точно пред каква опасност е изправен, дори ако това ни струва победата.

Останалите танове изсумтяха и замърмориха.

— Трябвало е да се родиш соламнийски рицар! — подметна един от тях и думите му не бяха комплимент.

Строгият поглед на Дънкан ги накара да млъкнат намусено.

— Карас — каза търпеливо кралят, — знаем как се чувстваш по въпроса за доблестта и ти се възхищаваме за това. Но доблестта няма да нахрани децата на онези, които ще паднат в битката, нито ще попречи на собствените ни роднини да оглозгат костите ни, ако изгубим. Не — продължи той с нарастваща твърдост в гласа, — има време за доблест и време, когато едно джудже трябва да направи онова, което е необходимо.

Лицето на Карас помрачня. Ръката му несъзнателно се вдигна, за да поглади гъстата брада, която вече не носеше. Той объркано сведе поглед и се загледа в краката си.

— Съгледвачите ни потвърждават тази информация — додаде Дънкан. — Армията им е потеглила.

Високото джудже отново вдигна очи:

— Не го вярвам! Не го повярвах още щом го чух! Да напуснат Пакс Таркас? Преди да са дочакали каруците с провизии? Значи сигурно е вярно, че магьосникът дърпа конците. Никой генерал не би допуснал такава грешка…

— Ще се доберат до Равнините до два дни. Според нашите шпиони, целта им е крепостта Заман, където планират да установят главното си командване. Там разполагаме с малък гарнизон, който ще се престори, че ги напада, след което ще се изтегли с надеждата да ги увлечем на открито.

— Заман — измърмори Карас и този път се почеса по брадичката. Внезапно той пристъпи решително напред: — Тане, ако ти кажа, че имам план, който ще ни помогне да приключим тази война с възможно най-малко кръвопролития, ще ме изслушаш ли и ще ми позволиш ли поне да опитам да го изпълня?

— Ще те изслушам — произнесе с подозрение Дънкан.

— Дай ми група войни, които сам ще избера и ме изпрати да убия този чародеец, този Фистандантилус. След смъртта му ще покажа свитъка на неговия генерал и нашите роднини. Така те ще се уверят, че той ги е предал. Ще видят мощта на собствената ни армия, готова да ги помете. Няма начин да не сложат оръжие!