Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

Загледан към града, Танис забеляза, че в много от домовете горяха светлинни — хората вече се готвеха за настъпващата утрин. Утрин, за каквато, поне ако се съдеше по опита, който имаше, едва ли някой можеше да бъде напълно подготвен.

Той въздъхна и, без да може да се отърве от мисълта за писмото си до Лорана, взе горчивото решение. Знаеше, че ще предизвика доста спорове, но все отнякъде трябваше да се започне. Обърна се рязко и прекъсна Маркам:

— Какъв според теб би бил планът им за атака? — попита той лорд Гунтар.

— Съвсем простичък — рицарят поглади мустаците си. — Ще постъпят така, както постъпиха и при Каламан. Ще приближат цитаделата колкото е възможно повече. Предишният път това не беше чак толкова близо. Но — той сви рамене — за съжаление драконите, които имаме, дори не се доближават по брой до техните. Веднъж щом цитаделата прехвърли стените, драконидите ще се спуснат и ще се опитат да превземат града отвътре. Злите дракони ще нападнат…

— А лорд Сот ще нахлуе през вратите на града — довърши Танис.

— Поне рицарите ще пристигнат навреме, за да му попречат да се погаври с труповете ни — обади се сър Маркам, като отново пресуши чашата си.

— Главната цел на Китиара — продължи да размишлява на глас полуелфът — ще бъде Кулата на Върховното чародейство. Даламар твърди, че никое живо същество не може да прекоси Дъбравата Шойкан. Може би това ще я принуди да изчака Сот, за да се възползва от помощта му при преминаването.

— Ако изобщо Кулата е истинската й цел — заяви Гунтар, като наблегна на думата ако . Очевидно продължаваше да не хваща вяра на приказката за Рейстлин. — Личното ми предположение е, че ще използва битката като прикритие, за да може да прелети над стените с дракона си и да кацне възможно най-близо до Кулата. Защо пък да не разположим постови около Дъбравата, за да се опитаме да я затрудним…

— Едва ли ще успеят да се приближат достатъчно — намеси се сър Маркам и като се замисли, добави едно „милорд“. — Дъбравата и без друго упражнява потискащото си въздействие на мили наоколо.

— Пък и ще се нуждаем от рицарите, за да се разправим с легионите на Сот — отбеляза Танис. Той въздъхна. — Имам план… ако ми позволите, ще го изложа.

— Но разбира се, Полуелфе.

— Поне дотук сме съгласни, че цитаделата ще ни атакува от горе, а лорд Сот ще нахлуе през вратите, за да отвлече вниманието ни и да даде възможност на Кит да се добере до Кулата. Нали така?

Гунтар кимна.

— Тогава да качим рицарите, с които разполагаме, на бронзови дракони. Ще ви бъда благодарен, ако ми позволите да взема Огнедъх. Тъй като гривната ми дава най-подходяща защита срещу Сот, с него ще се заема аз. Останалите ще се концентрират върху онези, които следват неумрелия рицар. И без друго имам лични сметки за уреждане със Сот — добави той, забелязал, че Гунтар се кани да поклати глава в знак на несъгласие.

— Абсолютно съм против. Наистина се справи добре при последната война, но не си обучен за реални бойни действия! Да се изправиш срещу един соламнийски рицар…

— Че и на това отгоре неумрял! — подхвърли с невъздържан кикот сър Маркам.

Мустаците на Гунтар затрепериха от гняв, но независимо от всичко той успя да се сдържи и продължи с равен глас:

— … добре обучен рицар, а Сот е точно такъв, няма да ти остави никакъв шанс, със или без гривната.

— Дори и без нея — посочи младият рицар и отпи от чашата си, — умението да си служиш с меч не е от значение, милорд. Приятелче, което може да те посочи с пръст и да каже „мъртъв“ винаги има предимство.

— Признавам — намеси се решително в оформящия се спор Танис, — признавам, че обучението ми е формално и има своите недостатъци, но годините, които съм прекарал носейки меч, надхвърлят твоите поне с две към едно. Елфическата ми кръв…

— Да върви в Бездната елфическата ти кръв — измърмори Гунтар и се втренчи вече наистина предупредително в сър Маркам, който отново пренебрегна старшинството му и посегна към бутилката.

— В Бездната — повтори полуелфът. — Да, дори и там, дори и това да означава, че ще злоупотребя с положението си, милорд — последното бе произнесено с равен и тих глас.

Лицето на Гунтар почервеня.

— Проклет да съм, не вярвах, че ще стигнеш дотам!

Танис се усмихна.

— Кодексът не може да ти помогне в този случай. Достойно или не, аз съм Рицар на Розата и възрастта ми — малко повече от сто години, милорд — ми дава право да вземам подобни решения с предимство.