Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

После започна да опожарява тези спомени един по един, наблюдавайки как постепенно се превръщат в пепел и магическият вятър отвява дима в нищото.

Той се отскубна от отчаяно търсещата й ръка.

— Рейстлин! — извика ужасено Кризания, докато се опитваше да го напипа в празния въздух.

— Ти ми служи добре, Преподобна дъще — произнесе спокойно магьосникът. В тона му се усещаше хладината на сребърната кама, която държеше привързана около китката си. — Но времето ме притиска. Дори и в този момент пред Портала в Палантас се събират онези, които ще се опитат да ми попречат. Трябва да предизвикам Царицата и да довърша нейните съюзници. А когато победя, ще се върна при Портала и ще прекрача през него, преди някой да е успял да ме спре.

— Рейстлин, не ме изоставяй! Моля те, не ме оставяй сама в мрака!

Магьосникът се подпря на жезъла на Магиус, чийто връх сега грееше с ясна, чиста светлина и се изправи:

— Сбогом, Преподобна дъще — каза с тих, съскащ шепот. — Повече не се нуждая от теб.

Кризания чу как мантията на магьосника прошумоля, докато той се отдалечаваше от нея. Жезълът на Магиус почукваше ритмично по земята. През задавящия, остър мирис на пушек и обгоряла плът, още веднъж долови лекия аромат на розови листа…

А сетне настъпи тишина. Знаеше, че той си бе отишъл.

Беше съвсем сама и животът изтичаше през вените й подобно на всички илюзии, с които се бе самозалъгвала до този момент.

„Следващият път, когато видите истината, Кризания, ще бъдете заслепена от мрака… от вечния мрак.“

Така беше казал елфическият свещенослужител Лоралон при падането на Истар. Искаше й се да заплаче, ала огънят отдавна бе пресушил сълзите й.

— Сега виждам — прошепна в тъмнината. — Виждам толкова ясно! Колко съм се заблуждавала! Не означавам нищо за него… нищо, освен фигурка върху дъската на играта, която играе. Но не той е виновен. Виновна съм аз! Защото както той използва мен, така и аз го използвах… за да повярвам в несъществуващото! — Тя простена. — Използвах го, за да утвърдя собствената си гордост и собствената си амбиция! И мракът в душата ми само затвърди мрака, в който живее той! Сега е погубен и аз бях тази, която го доведе дотук. Защото, ако успее да победи Мрачната Царица, ще трябва да заеме мястото й!

Загледана към небесата, които не можеше да види, Кризания нададе изпълнен с агония вик. После прошепна тихо:

— Обичам те, Рейстлин! Така и не успях да ти го кажа. Така и не успях да го призная пред самата себе си. — Поклати глава, изгубена в болката, която пресушаваше душата й дори повече, отколкото я бяха пресушили пламъците. — Но дори и да ти бях казала, какво щеше да промени това?

Болката започна да отшумява. Чувстваше как постепенно я напуска заедно с последните проблясъци на съзнание.

„Добре — помисли си уморено. — Умирам. Нека смъртта дойде бързо, за да сложи край на мъченията ми.“

Тя си пое дъх.

— Паладин, прости ми — прошепна.

Пое дъх още веднъж:

— Рейстлин…

И още веднъж, съвсем слабо:

— … прости…

Танис стоеше пред Храма и размишляваше над думите на стария магьосник. Изведнъж той изсумтя. Любовта трябва да възтържествува!

Изтри напиращите сълзи и горчиво поклати глава. Този път магията на Физбан нямаше да свърши работа. На любовта не се полагаше дори второстепенна роля в тази пиеса. Твърде отдавна Рейстлин се бе подиграл с обичта на брат си и го бе превърнал в затъпяло от пиянство нищожество, от което се носеше единствено дъх на отпусната плът и силна джуджешка ракия. А и дори камъкът имаше по-голяма способност да обича в сравнение с направената от мрамор преподобна Кризания. Колкото до Китиара… Съмняваше се дали Китиара изобщо някога е обичала, когото и да било.

Танис се намръщи. Въобще не бе възнамерявал да мисли за нея, не и този път. Ала опитът да отблъсне нежеланите спомени обратно в бездната на миналото, сякаш само усили светлината, която падаше върху тях. Улови се, че пак мисли за времето, когато се бяха срещнали за пръв път сред пустошта недалече от Утеха. Още веднъж си припомни как, открил, че една млада жена се бие за живота си срещу банда гоблини, Танис без колебание се бе хвърлил в нейна защита, само за да предизвика гнева й, задето бе развалил цялото удоволствие от играта!