Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

— Танис, приятелю, седни. Стопли се на огъня. Пътувал си дълго и макар да е късна пролет, все още е студено. Мисля, че в подобни случаи моряците говорят за някакви преобладаващи ветрове или други такава безсмислици. Имаше ли проблеми по пътя? Да ти кажа, лично аз предпочитам грифоните пред драконите…

— Лорд Гунтар — заяви напрегнато Танис Полуелф, оставайки прав, — не прелетях целия този път до Санкрист, за да си говорим за преобладаващите ветрове или за да обсъждаме достойнствата на грифоните пред тези на драконите! Намираме се в опасност! Не само Палантас, но и целият свят! Ако Рейстлин успее… — той сви юмрук. Внезапно сякаш бе изгубил способността си да говори.

Гунтар напълни собствената си халба от каната, която Уилс — старият му семеен прислужник, беше донесъл от избата, и се приближи до полуелфа. Сложи ръка на рамото на Танис и го накара да се обърне към него:

— Стурм Сияйното острие винаги е казвал само добри думи за теб. Ти и Лорана бяхте най-близките му приятели.

Танис наведе глава. Дори и сега, две години след смъртта на Стурм, не можеше да не си спомни за загубата на приятеля си без внезапен прилив на тъга.

— Бих изпитвал уважение към теб само заради неговите думи, защото смятах Стурм за нещо като свой син — продължи открито Гунтар. — Но и бездруго ти се възхищавам, Танис. Храбростта ти в битките е неоспорима, а доблестта и благородството ти струват поне колкото тези на един рицар. — Полуелфът поклати раздразнено глава при всички тези приказки за доблест и благородство, ала Гунтар сякаш не забеляза: — Всичките ти заслуги след края на войната бяха вече несъмнени. Двамата с Лорана помирихте цели нации, които бяха изгубили себе си в дрязги, продължили с векове. Портиос е подписал новата спогодба, а съвсем скоро, веднага щом джуджетата от Торбардин изберат новия си крал, те също ще я подпишат.

— Благодаря ти, лорд Гунтар — произнесе Танис, стискайки халбата с недокоснатото си пиво, загледан в пламъците на огъня. — Благодаря за похвалата. Иска ми се да имам чувството, че я заслужавам. Но предпочитам вече да науча накъде води тази следа от захарни бучки…

— Виждам, че човешката страна в теб не е за подценяване — призна Гунтар с едва забележима усмивка. — Много добре, Танис. Да оставим настрана елфическата куртоазия и да пристъпим направо към въпроса. Смятам, че преживяното в недалечното минало те е направило твърде подозрителен. Елистан също страда от тази нерядка болест. Да си говорим съвсем честно, приятелю. Ти не си войн. Никога не си бил обучаван за такъв. Озова се в разгара на тази война по чиста случайност. Ела с мен. Искам да ти покажа нещо. Ела…

Танис остави пълната халба на полицата над камината и позволи на Гунтар да го поведе за ръката. Двамата прекосиха стаята, изпълнена с предпочитаните от повечето рицари солидни, обикновени на вид, но удобни мебели. Това беше военната стая на лорда. Стените бяха претрупани с мечове и щитове, окачени редом със знамената на трите рицарски ордена — на Розата, на Меча и на Короната. Виждаха се и безбройните трофеи от водените през годините битки. На най-почетното място, заемащо почти цялата дължина на стената, бе окачено едно драконово копие — първото драконово копие, изковано от Теръс Айрънфелд. Около него имаше различни използвани от гоблини оръжия, назъбено острие на драконид, огромен двуостър меч на великан и пречупения меч, принадлежал на злочестия рицар Дерек Краунгард.

Колекцията беше впечатляваща и свидетелстваше за доблестен живот, преминал в служба на Рицарството. Гунтар я подмина, без дори да погледне към нея и се насочи към единия ъгъл, където имаше голяма маса. Под масата, в прецизно изработени отделения, бяха подредени множество навити карти. Всяко отделение бе обозначено. Известно време Гунтар изучава надписите, после посегна, измъкна една карта и я разгъна върху масата. Даде знак на Танис да се приближи. Полуелфът се почеса по брадата и се подчини, като се стараеше да изглежда заинтересуван.

Рицарят потри доволно ръце. Сега беше в стихията си:

— Всичко е въпрос на придвижване и снабдяване на войските, Танис. Чисто и просто. Ето, тук се намира армията на Драконовата повелителка, набутана в теснините при Санкшън. Признавам, че тя наистина разполага с голяма сила — всички тези дракониди, гоблини и хора, които нямат търпение отново да се впуснат във война. Също така признавам, че съгледвачите ни докладваха за някакво оживление в Санкшън. Повелителката е намислила нещо. Но да атакуват Палантас! В името на Бездната, Танис, погледни само територията, която ще й се наложи да покрие! И по-голямата част от тези земи е контролирана от рицарите! А дори и да разполага с живия ресурс, за да си позволи да пробие линиите ни, погледни само докъде ще се проточат снабдителните й връзки! Не ми се вярва да хвърли повече от половината си армия, само за да осигури безопасността на собствените си провизии. Така или иначе ще можем да я отрежем на повече от едно място…