Маргарет Уэйс - Изпитанието на близнаците

Танис се умълча, без да откъсва очи от почти неподвижната картина. Карамон идваше все по-близо. Сега вече нямаше никакво съмнение, че тялото с бели дрехи в ръцете му е Кризания.

— Познаваш ли го достатъчно добре? — попита остро мрачният елф. — Какво решение ще вземе, според теб? За последно го видях в ролята на пиян глупак, но очевидно опитът го е накарал да помъдрее.

— Не зная — отговори разтревожено Танис, като говореше повече на себе си, отколкото на Даламар. — Карамон, когото познавах някога, беше половин човек. Другата половина принадлежеше на неговия близнак. Сега е различен. Нещо го е променило. — Той потърка брадата си. — Бедният. Не зная…

— Е, изглежда изборът му е бил предопределен — каза Даламар с тон, в който се смесваха едновременно облекчението и напиращият страх.

Танис отново насочи вниманието си към Портала, точно навреме, за да стане свидетел на последната среща между двамата близнаци.

Никога след това той не изпусна и дума за тази среща. И макар картините, които видя и думите, които чу да бяха неизличимо отпечатани в паметта му, имаше чувството, че просто няма право да говори за това. Само мисълта, че би могъл да разтръби какво точно е станало, му се струваше светотатствена, сякаш по някакъв начин би отнел ужаса и страховитата красота на случилото се. Често обаче, когато се чувстваше потиснат и нещастен, си припомняше жертвата, която бе сторила една изгубена душа. Тогава затваряше очи и безмълвно отправяше благодарност към боговете за своята благословия.

Карамон прекрачи през Портала, понесъл в ръцете си лейди Кризания. Танис се втурна да му помогне. Пое жената в прегръдките си и се взря удивено в жезъла, който, макар и в притежание на едрия войн, продължаваше да сияе силно и непомръкващо.

— Пази я добре, Танис — каза Карамон. — Трябва да затворя Портала.

— Побързай! — чу се острото възклицание на Даламар. Мрачният елф се взираше ужасено към гледката отвъд прохода. — Затвори го!

Танис сведе очи към Кризания и осъзна, че свещенослужителката е на прага на смъртта. Дъхът излизаше от устните й накъсано, кожата й бе посивяла, а устните й посиняваха. За момента не можеше да стори за нея нищо друго, освен да я отведе на безопасно разстояние от петте драконови глави.

Безопасност! Озърна се към сенчестия ъгъл, където бе лежала една друга умираща жена. Беше достатъчно далече от Портала. Там щеше да бъде в безопасност — ако сега изобщо можеше да съществува подобно място, помисли си тъжно. Положи я изключително внимателно и като се увери, че е разположена възможно най-удобно, бързо се върна обратно при прохода към Бездната.

Сетне се закова като хипнотизиран от гледката, която се разкри пред очите му.

Вътрешността на Портала бе изпълнена със сянка, от която струеше безименен ужас. Металните драконови глави надаваха безмълвен триумфален писък. Истинските драконови глави отвъд Портала се извиваха над тялото на своята жертва. Архимагьосникът бе попаднал в лапите на изчадието.

— Не! Рейстлин! — Лицето на Карамон се бе изкривило от вътрешно раздвоение. Той пристъпи към Портала.

— Спри! — изкрещя панически Даламар. — Спри го, Полуелфе! Ако се наложи, убий го, но затвори Портала!

Една женска ръка се протегна към прохода. Пред очите им ръката се превърна в драконова лапа с окървавени остри нокти. Приближаваше все повече. Мрачната Царица възнамеряваше да запази Портала отворен и още веднъж да нахлуе в реалността на света.

— Карамон! — извика Танис и се хвърли напред. Но какво можеше да стори? Не бе достатъчно силен, за да надвие огромния войн.

„Той ще се опита да го спаси — помисли си ужасено. — Няма да остави брат си да умре…“

„Не — каза един глас в съзнанието му. — Няма да го стори… И тъкмо в това се крие спасението на света.“

Карамон се закова, възпрян от гледката на връхлитащата окървавена ръка. Беше съвсем близо, а непосредствено зад нея се задаваха и едни смеещи се, триумфиращи, злобни очи. Съвсем бавно, като се бореше със струящата омраза, войнът издигна жезъла на Магиус.

Нищо не се случи!

Драконовите глави от овала на прохода нададоха ликуващи писъци във възхвала на завръщането на своята Царица.

Сетне от нищото, точно до Карамон, се появи една мрачна фигура. Облечен в черната си мантия с коси, спускащи се свободно по раменете му, Рейстлин протегна златиста ръка и улови жезъла близо до ръката на своя брат.

Жезълът засия с чиста сребриста светлина.

Многоцветната светлина в Портала се завъртя и завихри в усилието да надмогне новото предизвикателство, ала сребристата светлина озари всичко край себе си, подобно на вечерница, пламнала в сумрачното небе.