Маргарет Уэйс - Драконите на сломеното слънце

Рицарите се изсмяха, наслаждавайки се на иронията. Те бяха въодушевени и сърцата им се ободриха. Мина отново беше с тях, а бариерата, която от толкова дълго време им пречеше да нападнат врага, най-сетне беше свалена.

Минотавърът се обърна, за да продължи да й задава въпроси, ала откри, че Мина е заспала. Вдигна я нежно на ръце и я понесе — беше лека като дете — до леглото, което сам бе направил за нея от борови клонки и одеяло в една ниша в стената на пещерата. Положи я върху постелята и я зави с друго одеяло. Тя дори не отвори очи.

Галдар се настани недалече от нея и подпря широките си плещи на скалната стена, за да бди над съня й.

Капитан Самювал също се присъедини към него. Той предложи на минотавъра още от месото от плъх и този път Галдар прие.

— Защо кралят ще сваля сам щита? — зачуди се минотавърът, докато дъвчеше плъха заедно с хрущящите кости. — Защо би лишил елфите от единствената им защита? Не виждам никакъв смисъл. Елфите са коварни същества. Може би това е капан.

— Не е капан — каза Самювал, докато сгъваше едно одеяло. Той го сложи под главата си вместо възглавница и се изтегна на пода на пещерата. — Ще се убедиш сам, приятелю. След седмица двамата с теб ще крачим ръка за ръка по улиците на Силваност.

— Но защо му е да прави нещо подобно? — настоя Галдар.

— Защо мислиш? — отвърна капитанът и се прозя толкова широко, че челюстта му изпука. — Видя как я гледаше. Видя как тя го плени. Направил го е от любов към нея, разбира се.

Галдар се отпусна. В отговора на другаря му имаше нещо вярно. Преди да заспи, той прошепна думите му в нощта:

— От любов към Мина.

Далече от мястото, където Мина спеше, пазена от войниците си, Гилтас наблюдаваше от Кулата на Говорителя на Слънцето как дневното светило се издига все по-високо в небето. Представи си как лъчите му позлатяват остриетата на маршируващата армия на Берил. Соламниецът Джерард бе предложил план — отчаян план, — и сега двамата с наместник Медан очакваха решението на Краля. В крайна сметка то или щеше да спаси неговия народ, или да причини пълното му унищожение. Гилтас щеше да вземе това решение. Щеше да го вземе, понеже бе техен крал. Но поне за момента му се искаше да не се налага да бъде онзи, който е. Вместо това просто гледаше как лъчите на слънцето играят по зелените листа на родните гори.

В Скелсий Тасълхоф и Палин наблюдаваха как Берил и нейните слуги се приближават все повече и повече. Свиреха тръби. Разнасяха се ужасени викове. Викове към Златна Луна, която не се виждаше никъде. Пръснатите парчета на магическото Устройство за Пътуване във времето, лежаха на пода, а немигащата светлина на скъпоценните камъни постепенно помръкваше в сянката на драконовите криле.

Златна Луна не виждаше нито слънцето, нито драконите. В този момент тя се намираше дълбоко под повърхността на океана, обгърната от мрак. Гномът ту идваше да я увещава за нещо, ту се стрелваше нанякъде, запотен, зает да бърше вода, да налива смазочно масло, да върти кранове и да напомпва мехове. Златна Луна не му обръщаше внимание. Мракът я бе погълнал напълно. Сега тя пътуваше на север заедно с реката на мъртвите.

Силваношей стоеше в Градината на Астарин и гледаше как лъчите на новороденото огнено слънце попарват корените на умиращото Дърво на Щита.

Разположил частите си на границата на Силванести, генерал Дога от Рицарите на Нерака наблюдаваше как същото това слънце просиява през кристалните отломъци на рухналия щит. А на следващата утрин, щом слънцето отново се издигна в небето и заблестя ясно и ярко, той даде заповед на войските си да потеглят.

Една миля е равна на 1609,34 м., един фърлонг е равен на 201,12 м. — Б.пр.

Санкшън — от Sanction (англ.), решение в смисъл на ненарушимо постановление — Б.пр.