Маргарет Уэйс: Драконите на сломеното слънце

— Да — отговори сериозно и честно тя. — Не дойдох тук в търсене на война срещу жителите на Силванести. Дойдох да ги избавя.

Конал се изсмя злобно и гневно:

— Много добре ни е известно, че за Рицарите на Нерака думата „избавление“ е равнозначна на завладяване и поробване.

— Дойдох да спася народа ви — каза тихо и внимателно тя. — И смятам да го сторя.

— Присмива ти се — прошепна настоятелно в лявото му ухо Глокъс. — Да свършваме по-бързо!

Конал не му обърна внимание. Той го отблъсна от себе си и отстъпи крачка встрани.

— Имам само един въпрос към теб — продължи със зловещ тон. — Отговорът няма да отмени смъртното ти наказание, но може да накара стрелите да полетят малко по-бързо и краят ти да настъпи малко по-леко. Стига да ни сътрудничиш. Как успя да проникнеш през щита?

— Ще ти кажа и ще го направя с радост — отвърна веднага Мина. — Ръката на Бога, който следвам, ръката на Единия Истинен Бог за света и всичките му народи, се протегна от небесата и вдигна щита, за да можем аз и онези, които са с мен, да преминем.

Шепот като леден повей насред слънчев летен ден премина през редиците на елфите. Повтаряха и преповтаряха думите й, въпреки че не беше необходимо. Всички я бяха чули.

— Говориш лъжи — произнесе глухо и вбесено Конал. — Боговете си отидоха и никога повече няма да се върнат.

— Предупредих те — въздъхна Глокъс и се обърна към Мина. — Екзекутирайте я! Веднага!

— Не аз говоря лъжи — каза Мина. — Не аз ще умра днес. Не моят живот ще свърши. Чуйте думите на Единия Истинен Бог. — Тя се обърна директно към съветника. — Алчен и амбициозен, ти се съюзи с враговете ми, за да ограбиш онова, което е мое по право. Наказанието за вероломството ти е смърт.

Водачката издигна ръце към небесата. Над тях не се мяркаше дори облаче, ала оковите на китките й се разцепиха на две като ударени от гръм и паднаха на земята със звън. Веригите й се стопиха и изчезнаха. Най-сетне свободна, тя посочи право към гърдите на Глокъс:

— Заклинанието ти е разрушено! С илюзията е свършено! Вече не можеш да криеш тялото си в магическото измерение, докато душата ти се разхожда наоколо в друга форма. Нека те видят, Циан Кръволока! Нека елфите видят своя „спасител“.

От гърдите на елфа, известен като Глокъс, избликна ярка светлина. Той изкрещя от болка и посегна към амулета си, ала сребърната му верижка вече се бе скъсала, а заедно с това се бе нарушило и заклинанието, което го поддържаше.

Пред очите на присъстващите се откри изумителна гледка. Очертанията на Глокъс се разраснаха в миг, за един удар на сърцето, тялото му се разду, противно и разкривено. От гърба му изникнаха зелени крила. Извитите му в омраза устни се покриха със зелени люспи. Същите люспи израстваха и по бързо издължаващия се нос. Устата му едновременно се разтягаше, пълнеше се с остри змийски зъби и сипеше отвратителни проклятия, които на свой ред изригваха като отровни пари. Ръцете му се превърнаха в крака, завършващи с изхвърчащи напред нокти. Краката му — вече задни — наедряха и се покриха с мускули. Накрая опашката му се нави и приготви да замахне със смъртоносната сила на камшик или атакуваща змия.

— Циан! — завикаха ужасено елфите. — Циан! Циан!

Никой не помръдна, нито можеше да го направи. Драконовият страх парализираше крайниците им, караше ръцете и сърцето да се смръзват, улавяше ги и ги разтърсваше, както вълкът разтърсва заека за врата, за да пречупи гръбнака му.

И все пак, Циан Кръволока все още не се бе трансформирал напълно. Душата и тялото му тепърва трябваше да се открият и съединят. Намираше се в средата на фазата, беше уязвим и го знаеше. Трябваха му само още няколко секунди, за да завърши превъплъщението си, но това бяха ценни и незаменими секунди.

За да се домогне до необходимото му време, той използваше драконовия страх. По този начин всяваше сред елфите безпомощност, довеждайки някои от тях до пълно безумие и отчаяние. Генерал Конал, замаян от ужаса и унищожението, които сам бе навлякъл върху народа си, изглеждаше като ударен от гръм. Направи неумел опит да измъкне меча си, ала откри, че дясната му ръка не желае да се подчини.

Циан не обръщаше внимание на генерала. Щеше да се разправи с нещастника по-късно. Драконът се съсредоточи върху истинската опасност, създанието, което бе свалило маската му. Създанието, което по някакъв незнаен начин беше сполучило да разруши могъщата магия на амулета, даден му от неговия бивш господар, опозорения магьосник Рейстлин Маджере.