Маргарет Уэйс - Драконите на сломеното слънце

— Ето какво не е наред с магията! Ето защо заклинанията ми не се получават. Те изсмукват магическите ми сили. Те са навсякъде край нас. Докосват ме с ръце и устни…

Усещаше ги съвсем ясно. Докосването им бе като паяжина, която полепва по кожата ти. Или като крила на насекоми, както му се бе сторило в дома на Лорана. Поне вече бе наясно. Загубата на магията. Не той бе изгубил магията си. Мъртвите я изсмукваха от него.

— Е — каза Тас. — Сега поне драконесата няма да получи артефакта.

— Не — съгласи се тихо Палин. — Ще получи нас.

И макар да не ги виждаше, можеше да усети присъствието на мъртвите навсякъде около себе си, които се хранеха.

Свещта, която отброяваше часовете до екзекуцията, гореше до леглото на Силван. Младежът лежеше по корем и наблюдаваше как часовете отлитат заедно с топящия се восък. Отбелязаните върху свещта линии изчезваха, додето остана една-единствена. Свещта беше изработена така, че да гори дванайсет часа. Силваношей я запали в полунощ и ето че пламъкът бе погълнал единайсет от тях. Беше почти пладне — времето, отредено за екзекуцията на Мина.

Дъхът му накара пламъчето на свещта да изгасне. Той се изправи и облече най-хубавите си дрехи, одеждите, които бе взел със себе си, за да може да се завърне в Силваност като победител. Перленосивият жакет беше поръбен със сребърна нишка. Прилепналите по тялото панталони и ботушите също бяха сиви. Ръкавите и яката бяха обшити с бяла дантела.

— Ваше величество? — повика някой отвън. — Аз съм, Кайрин. Може ли да вляза?

— Ако искаш — отговори Силван. — Но само ти.

— Идвах преди малко — каза братовчед му, след като влезе в палатката. — Но не ми отговори. Сигурно още си спял.

— Не успях да мигна — отвърна студено кралят, докато нагласяше яката си.

Кайрин замълча смутено.

— Закуси ли вече? — попита той.

Силван му хвърли поглед, който би повалил всеки друг на негово място. Дори не си направи труда да отговори.

— Братовчеде, зная как се чувстваш — каза Кайрин. — Замисленото от тях е чудовищно. Наистина чудовищно. Спорих с чичо си и останалите, докато не прегракнах, но нищо от онова, което казах, не успя да промени решението им. Глокъс подхранва страховете им неуморно. Преизпълнени са с ужас.

— Не яде ли вече с тях? — попита младият крал през рамо.

— Не, братовчеде! Разбира се, че не! — Кайрин беше изумен. — Как си могъл да помислиш, че бих направил нещо подобно? Това е най-обикновено убийство. Наричат го „екзекуция“ и се опитват да му придадат благопристоен вид, но не могат да скрият грозната истина. Не ме е грижа дали тази жена е най-лошият, най-невероятно злият и опасен човек, който се е раждал някога. Кръвта й ще опетни земята ни и ще ни преследва векове наред. — Гласът му заглъхна. Той угрижено надникна навън. — Глокъс вече говори пред всички за „предателите“ и че всеки непокорен елф щял да срещне съвсем същото наказание. Чичо ми и Водачите на Дома бяха ужасени от тези подмятания, но се боя, че съвсем скоро ще престанат да се хранят със страха и ще започнат да се изяждат един друг.

— Глокъс — произнесе Силван замислено. Можеше да добави едно-друго, но си спомни, че е дал думата си на Мина. — Подай ми нагръдника, братовчеде. И меча. Ще ми помогнеш ли да ги сложа?

— Бих могъл да извикам прислугата — предложи Кайрин.

— Не — поклати глава кралят и стисна юмрук. — Ако дори само един от тях изпусне и дума срещу нея е възможно… възможно е да постъпя с него така, че после да съжалявам.

Кайрин му помогна да закопчае каишите.

— Чух, че била възхитителна. За човек — отбеляза той.

Силван му хвърли остър, изпълнен с подозрения поглед. Братовчед му не вдигна очи. Той си замърмори, като се преструваше, че не успява да затегне добре твърдите кожени закопчалки.

Кралят се отпусна.

— Тя е най-красивата жена, която някога съм срещал, Кайрин! Тъй нежна и деликатна. А очите й! Никога не съм виждал такива очи!

— И все пак — укори го Кайрин — тя е Рицар на Нерака. Една от онези, които пожелаха унищожението ни.

— В резултат на грешка! — извика пламенно Силван, преобразявайки се в миг. — Сигурен съм! Рицарите са я омагьосали или… или държат семейството й и я заплашват или… може да има хиляди причини! В действителност тя е тук, за да ни спаси.

— Но доведе със себе си армия въоръжени до зъби човеци — отвърна сухо братовчед му.

— Ще се убедиш и сам — предсказа младият крал. — И ще видиш, че съм бил прав. Ще ти го докажа. — Той се обърна към него. — Знаеш ли какво направих? През нощта отидох да я освободя. Да! Изрязах дупка в палатката й. Исках да отключа оковите й, но тя отказа.