Маргарет Уэйс: Драконите на сломеното слънце

През цялата сутрин Галдар не помръдна от входа на пещерата. Видя как слънцето се издигна в зенита си, видя как яростното му око се втренчи през щита и горчиво му завидя, понеже навярно съзираше там някъде Мина, а той не можеше.

Проследи изумено битката със зеления дракон и дъжда от кръв и люспи, който се посипа от небето. Галдар не беше никак привързан към драконите, дори и към онези, които се сражаваха на тяхна страна. Старата, датираща още от времето на великия герой на минотаврите Каз, поговорка гласеше, че драконите ги е грижа само за една-единствена изгода — тяхната. А когато чу предсмъртния рев на чудовището и почувства как земята се разтърси от сблъсъка с огромното му тяло, се зачуди какво ли предзнаменование бе това за тях. И за Мина.

Капитан Самювал също се присъедини към него, за да наблюдава битката и за да донесе на минотавъра храна — плъх, уловен в пещерата — и вода. Галдар изпи водата, но отказа месото от плъх. Мъжете и бездруго имаха съвсем малко храна. Други се нуждаеха повече от него. Капитанът сви рамене и сам изяде плъха. Минотавърът продължаваше да наблюдава.

Часовете се търкаляха един след друг. Ранените стенеха тихо и умираха тихо. Слънцето поаленя и започна да залязва зад прозирната завеса на щита. Дискът му изглеждаше разкривен и деформиран и не приличаше на никое слънце, което Галдар някога бе виждал през живота си. Той отмести поглед от него. Не можеше да се взира дълго към това слънце, без да потръпне от вътрешна погнуса; чудеше се как го понасяха елфите.

Колкото и да се опитваше да държи очите си отворени, те все пак се затвориха. Вече се унасяше с оклюмала глава, както си стоеше прав, когато, като експлодираща огнена топка, гласът на Самювал прозвуча точно до него:

— Би ли погледнал това!

Очите на минотавъра се отвориха широко. Той неуверено посегна към меча си.

— Какво? Къде?

— Слънцето! — отговори капитанът. — Не, не гледай право в него. Ще ослепееш! — Той засенчи взор с ръка и внимателно надникна. — Проклет да съм!

Галдар вдигна поглед към небето. Светлината бе тъй ярка, че се насълзи и побърза да отмести очи. Той изтри сълзите от зурлата си и примижа. Слънцето беше прогорило дупка в прозрачната завеса. Лъчите му обливаха яростно света и сякаш възвестяваха ново рождение — ликуващо и могъщо. Той сведе глава полузаслепен.

Окъпана в потоците кървавочервена светлина на новороденото слънце и точно пред тях, стоеше Мина.

Галдар понечи да изкрещи радостно, но момичето приближи пръст до устните си, за да го накара да запази мълчание. Минотавърът се усмихна широко. Не й каза, че е благодарен да я види отново. Водачката бе обещала, че ще се върне, а той не искаше да издава пред нея съмненията си. В действителност не се бе съмнявал дори за миг. Не и в сърцето си. Той посочи хоризонта.

— Какво значи това? — попита.

— Щитът е свален — отвърна Мина. Беше пребледняла и изтощена до крайност. Тя политна напред, за да се улови някъде и Галдар гордо й помогна с ръка, с дясната си ръка. — Заклинанието е развалено. В този момент войните на генерал Дога прекосяват границата на Силванести.

Минотавърът й помогна да влезе в пещерата. Щом я видяха, мъжете също се наканиха да нададат радостни възгласи, ала тя усмири и тях.

Всички се събраха около нея и протегнаха ръце с желание да я докоснат. И макар да бе уморена, Водачката намери добра дума за всеки, наричайки всеки един по име. Не пожела и да яде, пие или спи, додето не обходи всички ранени и не отправи молитва към Бога за тяхното излекуване. Сетне се помоли над мъртъвците, като взимаше ръцете им и свеждаше глава.

Чак тогава пи малко вода и седна. Рицарите й се събраха край нея на военен съвет.

— Ще се крием още известно време, но не дълго — каза им тя. — Смятам да се срещнем с армията на генерал Дога и да се присъединим към похода им срещу Силваност.

— Кога ще се появи той? — попита Самювал.

— Сега нищо не пречи на генерала и войниците му да се придвижват с възможно най-голяма бързина — отговори Мина. — Няма да срещне никаква съпротива. Граничните патрули на елфите бяха изтеглени, за да се разправят с нас. В този момент в армията им цари пълен безпорядък. Генералът им е мъртъв. Щитът падна.

— Как, Мина — поиска да узнае Галдар и в очите на останалите се четеше съвсем същият въпрос. — Кажи ни как успя да свалиш щита.

— Разкрих на краля истината — изрече тя. — Разкрих му, че щитът изцежда жизнените сили на народа му. Самият той се погрижи щитът да падне.