Оливер Боуден - Единство

Такава история бяха разказали на прислугата. Много лъжи, много тайни. Въодушевих се, че съм посветена в цялата истина. Ликувах не само защото знаех, че с нападателите се е разправила мама, а не някакъв загадъчен мъж, а и понеже бях сред малцината избраници, на които е известно семейното занятие, да не говорим за моята роля в него.

Тази сутрин се събудих с чувството, че слънце е озарило живота ми. Най-сетне скриваните истини придобиваха смисъл. Вече знаех защо семейството ни се откроява от другите и защо аз самата се отличавам от другите деца. Причината бе, че ми е отреден различен път.

И най-приятната новина: „Майка ти ще те наставлява във всичко“, така каза татко и се усмихна топло на мама, която на свой ред ме възнагради с любяща усмивка. „Е, вероятно не във всичко. По отношение на идеологията най-добре е да те напътства баща ти, Великия майстор“, добави татко.

— Франсоа, детето ще реши само — упрекна го мама. — С течение на времето ще оформи възгледите си.

— Скъпа, защо оставам с впечатлението, че днешните събития не са изненадали особено Елиз?

— За какво, мислиш, си говорим ние, дамите, докато пазаруваме?

— За обувки?

— Да — кимна тя. — Ала и за друго.

Той разбра и поклати глава, чудейки се как е възможно да не забележи какво се случва под носа му.

— Знаеше ли тя за Ордена? — попита.

— Не точно, но бе подготвена за истината — призна мама.

— А за оръжията?

— Обучава се от известно време.

Татко ми даде знак да стана.

— Да видим дали умееш да заставаш в гард, Елиз. — Той зае позицията, протегнал дясната си ръка с показалец, насочен напред като острие.

Последвах примера му. Впечатлен, татко повдигна вежди и ме заобиколи, оглеждайки стойката ми, докато аз се наслаждавах на одобрението му.

— Десничарка като баща си — подсмихна се той, — а не левичарка като майка си.

Запружинирах леко с колене, проверявайки дали съм достатъчно стабилна, и татко се усмихна отново.

— Дали един англичанин няма принос в обучението на дъщеря ни, Жули?

— Господин Уедърол ми помага да запълвам свободното време на Елиз — призна ведро тя.

— Разбирам. Забелязах, че навестява имението по-често от обикновено. Още ли има слабост към теб?

— Франсоа, смущаваш ме — укори го мама.

(По онова време нямах представа за какво става дума, разбира се. Сега обаче знам. Още повече, след като онази нощ видях колко страда горкият господин Уедърол. О, да, сега знам.)

Татко продължи със сериозно изражение:

— Жули, доверявам ти се за всичко и те подкрепям, щом си започнала да обучаваш детето. Начинанието ти несъмнено е било полезно, след като ѝ е помогнало да запази хладнокръвие при вчерашното нападение. След време обаче Елиз ще стане Велик майстор. Ще следва моя път. По отношение на бойните техники и тактиката тя ще бъде твое протеже, ала по отношение на идеологията държа да бъде мое. Разбираш ли?

— Да, Франсоа — усмихна се лъчезарно мама. — Разбирам.

С мама се спогледахме. Поредната неизречена истина.

И така, след като се освободих от ненужната загриженост на Рут, аз слязох в преддверието, готова за разходка с мама.

— Вземи Скрач и телохранител, Жули — нареди татко.

— Разбира се. — Мама посочи един от стражите, стаен в сенките, и аз усетих как внезапно къщата ни е станала по-многолюдна.

Мъжът пристъпи напред — оказа се господин Уедърол. За секунда англичанинът и татко се погледнаха предпазливо. После господин Уеръдол се поклони дълбоко и двамата се ръкуваха.

— С Франсоа разкрихме на Елиз какво я очаква — сподели мама.

Господин Уедърол ме погледна, кимна и пак се поклони дълбоко. Целуна ръката ми и аз се почувствах като принцеса.

— И какво е усещането, Елиз, да знаеш, че един ден ще предвождаш тамплиерите? — попита той.

— Много възвишено, мосю — отвърнах.

— И още как — съгласи се господин Уедърол.

— Франсоа се досети, че Елиз е започнала да се обучава — вметна мама.

Господин Уедърол се обърна отново към татко:

— Разбира се. Надявам се Великият майстор да не е недоволен, че си позволих да давам уроци на дъщеря му?

— Както обясних снощи, в това отношение се доверявам безрезервно на съпругата си. Знам, че с теб, Фреди, те са в добри ръце.

В същия момент се появи Оливие и застана на няколко крачки, докато татко не му даде знак да се приближи. Икономът се приведе и прошепна нещо в ухото на господаря си. Татко кимна и се обърна към мама:

— Трябва да вървя, скъпа. „Приятелите“ ни са дошли.