Сара Маас - Кулата на зората

Наведе се с едва видима капчица старческа скованост и взе колие с диаманти и сапфири от едното ковчеже. Бижуто заблещука като жива река в осеяните му с белези, окичени ръце.

— Най-големият ми син Аргун — подхвана хаганът, посочвайки с брадичка към слабия, наблюдателен принц — наскоро ми докладва доста интригуващи сведения за кралица Елин Ашривер Галантиус.

Несрин зачака удара. Каол просто отвръщаше на погледа му.

Ала тъмните очи на хагана, очите на Сартак, осъзна Несрин, затанцуваха, когато каза на спътника й:

— Деветнайсетгодишна кралица би притеснила мнозина. Дориан Хавилиард поне са го обучавали още от невръстно дете да наследи короната, да управлява двора си и цялото кралство. Елин Галантиус обаче…

Хаганът хвърли колието в ковчежето. То издрънча гръмко като сблъсък на стомана с камък.

— Някои биха нарекли десетгодишен опит като професионален асасин достатъчно обучение.

Из тройната зала пак се разнесе шепот. Огнените очи на Хасар направо лумнаха. Изражението на Сартак остана непроменено. Навярно умение, усвоено от най-големия им брат, чиито шпиони трябваше да са наистина вещи, за да се доберат до информация за миналото на Елин. Макар че дори Аргун едва сдържаше самодоволната си усмивка.

— Може и да ни дели Тясното море — заяви хаганът на Каол, чието лице също оставаше непроницаемо, — но дори ние сме чували за Селена Сардотиен. Дарът ви несъмнено идва от нейната съкровищница. Но носите скъпоценности на мен, при положение че дъщеря ми Дува — той надникна към красивата бременна принцеса, застанала близо до Хасар — още не е получила сватбен подарък нито от новия ви крал, нито от завърналата ви се кралица. Всички останали владетели изпратиха своите още преди половин година.

Несрин се помъчи да прикрие смайването си. Подобен пропуск можеха да оправдаят с толкова много истини, никоя от които обаче не смееха да изтъкнат тук. Каол също мълчеше.

— Но — продължи хаганът — въпреки скъпоценностите, които стоварихте в краката ми като чували с жито, държа да чуя истината. Особено като се има предвид, че Елин Галантиус разруши собствения ви стъклен замък, уби предишния ви крал и превзе столицата ви.

— Щом принц Аргун е толкова осведомен — рече Каол с нетрепващо хладнокръвие, — едва ли е нужно да чувате истината от мен.

Несрин почти изтръпна от дръзкия му тон.

— Едва ли — потвърди хаганът, а Аргун присви леко очи. — Но ми се струва, че вие ще искате да чуете една истина от мен.

Каол не попита каква бе тя. Не прояви никакъв интерес, освен едно лаконично:

— Така ли?

Кашин се напрегна осезаемо. Явно той беше най-ревностният защитник на баща си. Аргун просто се спогледа с един от везирите и прати змийска усмивка на Каол.

— Нека ви съобщя каква е според мен причината за посещението ви, лорд Уестфол, Ръка на краля.

Само чайките, кръжащи високо над купола на тройната зала, дръзваха да нарушат тишината.

Хаганът затвори капаците на ковчежетата един по един.

— Според мен идвате да ме привлече във войната си. Адарлан е разцепен, Терасен е в безизходица и на Елин определено ще й е трудно да убеди оцелелите си лордове да се бият за неопитна кралица, прекарала последните десет години в разгулен живот в Рифтхолд, купувайки същите тези бижута с кървавите си пари. Списъкът със съюзниците ви е кратък и несигурен. Силите на херцог Перингтън далеч не са на ваша страна. Останалите кралства на континента ви са потъпкани и разделени от северните ви земи от армиите на Перингтън. И на фона на всичко това вие долитате тук със скоростта на осемте ветрове, за да ме убеждавате да изпратя армиите си по вашите брегове. Да проливам наша кръв за някаква си загубена кауза.

— Някои биха я нарекли благородна — противопостави му се Каол.

— Не съм приключил — вдигна ръка хаганът.

Каол се наежи, но не посмя отново да проговори неканен. Сърцето на Несрин препускаше в гърдите й.

— Мнозина биха ме посъветвали — продължи Урус, махвайки с вдигнатата си ръка към шепа везири, към Аргун и Хасар — да стоим настрана. Или още по-добре, да се съюзим със сигурните победители, с които водим изгодна търговия през последните десет години.

Той пак махна с ръка към неколцина други мъже и жени в златистите роби на везири. Към Сартак, Кашин и Дува.

— Някои биха съзрели риск в съюзничеството с Перингтън, понеже не е изключено един ден да изпрати армиите си към нашите пристанища. Биха изтъкнали, че рухналите кралства Ейлве и Фенхароу може отново да натрупат богатства под новото си управление и да напълнят хазната ни с плодоносна търговия. Не се и съмнявам, че вие самите ще ме уверите в това. Ще ми предложите неустоими търговски сделки, навярно във ваш личен ущърб. Но вие сте отчаяни и притежанията ви с нищо не надхвърлят моите. А и бездруго лесно мога да си ги присвоя.