Сара Маас - Двор от крила и разруха

— Колко любящ баща. Довел е цяла армия, за да спаси дъщерите си.

Неста не отвърна. Касиан стрелкаше очи по поляната, преценявайки всяка възможност, всеки ъгъл.

Спаси го — примолих се на Котела. — Помогни му.

Котелът не ми отговори. Нямаше глас, нито съзнание — само някаква първична нужда да си върне отнетото.

Кралят на Хиберн килна глава, за да огледа брадясалото, загоряло от слънцето лице на баща ни.

— Толкова много неща са се променили, откакто си потеглил от дома. И трите ти дъщери вече се елфи. Едната дори се омъжи за доста добра партия.

Баща ми просто се взираше в Неста. Без да обръща внимание на чудовището зад себе си. А накрая каза:

— Обикнах те в момента, в който за пръв път те взех в обятията си. И толкова… толкова много съжалявам, Неста. Моята Неста. Толкова съжалявам за всичко.

— Моля те — Неста се извърна към краля. Само две думи, сурови и дрезгави. — Моля те.

— Ти какво ще ми дадеш в замяна, Неста Арчерън?

Тя отново впери очи в баща ни, който клатеше глава. Ръката на Касиан потрепна, вдигайки леко меча. Нагласяше го в удобна позиция за атака.

— Ще ми върнеш ли онова, което открадна?

— Да.

— Дори да се наложи да го издълбая с нож по теб?

Баща ни изръмжа:

— Да не си докоснал дъщеря ми с мръсните си ръце…

Чух изпращяването, преди да осъзная какво се случва.

Преди да установя под колко странен ъгъл стоеше главата на баща ни. Как светлината в очите му се смрази.

Неста не издаде нито звук. Даже не трепна, когато кралят на Хиберн прекърши врата на баща ни.

Аз запищях. Запищях и се замятах в хватката на Котела. Замолих го да спре — да го върне, да сложи край на това…

Тялото на баща ни се свлече на поляната и Неста го проследи с поглед.

И както кралят бе очаквал… силата й угасна.

Ала тази на Касиан остана.

Стрели от ослепително червено се устремиха към краля, а Неста светкавично бе обгърната от щит. Касиан се хвърли в атака.

И когато генералът връхлетя краля, който се изсмя, сякаш нямаше нищо против да си поиграят малко с мечовете… Аз вперих взор в баща си, проснат на земята. В отворените му, незрящи очи.

Касиан отблъсна краля от тялото на баща ни с меча и магията си. Нямаше да го удържи дълго. Само колкото Неста да избяга, ако си наумеше.

Колкото аз да довърша онова, заради което най-близките ми жертваха живота си. Но Котелът не ме пускаше.

Макар и да опитвах да се върна на онзи хълм, където Амрен ме бе предала, беше ме използвала за своя лична цел…

Неста коленичи пред баща ни с празно изражение. Погледна в отворените му очи.

И ги затвори нежно. С непоколебими като камък ръце.

Касиан изтласкваше краля все по-надълбоко в гората. Крясъците му отекваха над поляната.

Неста се наведе да целуне опръсканото с кръв чело на баща ни.

А щом вдигна глава…

Котелът забушува, загърчи се.

Защото очите на Неста, кожата й… излъчваха първична сила.

Тя надзърна към краля и Касиан. И тогава Касиан изрева от болка.

Мощта около нея потрепери. И Неста стана на крака.

Касиан изкрещя. Погледнах към него, извръщайки очи от баща си.

Приятелят ми лежеше на земята на около пет метра от нас. Крилата му бяха прекършени на места. И кървяха.

От едното му бедро стърчеше кост. Сифоните му мътнееха изчерпани до дъно.

Източил бе силата им още преди да дойде тук. Собствените си сили също.

Но все пак бе дошъл — заради нея. Заради нас.

Дишаше тежко и от носа му бликаше кръв. Опита да се надигне, но ръцете му поддадоха под него.

Кралят на Хиберн го доближи и протегна длан към него.

Гърбът на Касиан се изви в дъга и той наново изрева от болка. Някъде в тялото му изхрущя кост.

— Спри.

Кралят надникна през рамо. Неста крачеше към него. Касиан безгласно я умоляваше да бяга. От устата му шуртеше кръв по обгърнатата с мъх земя.

Неста огледа потрошеното му тяло, агонията в очите му и килна глава.

Движението не беше нито човешко, нито елфическо.

А съвършено животинско.

Хищническо.

Когато вдигна поглед към краля…

— Ще те убия — пророни тихо.

— Сериозно? — вирна вежда той. — Защото на мен ми хрумват много по-интересни неща, които можем да свършим заедно.

Не и отново. Нямах сили да го понеса отново. Да стоя безучастно, докато мой любим човек страдаше.

Неста сви пръсти в юмруци.

Кралят изсумтя. И настъпи безпощадно по-близкото крило на Касиан.

Пак изпращя кост. А крясъкът му…

Замятах се в хватката на Котела. Задращих с нокти.