Сара Маас - Двор от крила и разруха

— Искаш да кажеш — поде тихо Рис, — че през цялото това време сте били на Кретея?

Дракон направи гримаса.

— Да. Докато… не чухме за Хиберн. Както и че Мириам отново трябва да се крие. — От Юриан. Лицето на принца се скова от ярост, но той плъзна изпитателен поглед към мен, към Неста и Касиан. — Да ви помогнем ли, или предпочитате да си приказваме тук?

Рис килна глава.

— На вашите услуги, принце. — Той надникна към армадата, устремена към хибернската войска. — Твои приятели?

Дракон кривна уста в усмивка.

— Твои приятели, бих казал. — Сърцето ми спря. — Има и от корабите на Мириам, тя ги предвожда, но повечето идват заради теб.

— Какво… — каза с остър и недотам въпросителен тон Неста.

Дракон посочи корабите.

— Срещнахме ги по пътя насам. Засякохме се на канала и решихме да слеем силите си. Затова и позакъсняхме, макар че им дадохме малко начален тласък.

Вятърът издуваше белите платна на корабите, тикайки ги все повече към вражеската армада.

Дракон потри челюстта си.

— Не знам как да ти предам накратко оплетената им история, но… — Той поклати глава. — Предвожда ги кралица на име Васа.

Разплаках се.

— Доколкото разбрах, я намерил…

— Люсиен — пророних.

— Кой? — свъси вежди Дракон. — О, елфът с металното око. Не. Той ги срещнал впоследствие и им казал накъде да тръгнат. И да побързат. Толкова са настоятелни притианците. Добре че поне ние вече се придвижвахме насам, за да проверим дали не се нуждаете от помощ.

— Но кой е открил Васа? — процеди със същия тон Неста.

Като че тя някак знаеше отговора.

Корабите на човеците ни доближаваха с всяка изминала секунда. Толкова много — толкова, толкова многобройни, плаващи под всевъзможни флагове, които вече започваха да се избистрят пред елфическото ми зрение.

— Нарича сам себе си Принц на търговците — обясни Дракон. — Разбрал що за предателки са простосмъртните кралици още преди месеци и оттогава гради независима човешка армия, с която да се опълчи на Хиберн. Успял да намери кралица Васа и заедно събрали тази войска. — Дракон сви рамене. — Каза ми, че трите му дъщери живеели тук. И години наред предавал доверието им. Но този път нямало да го позволи.

Корабите от предната линия на човешката армада се проясниха в далечината, както и златните букви по корпусите им.

— Кръстил е трите си лични кораба на тях — допълни с усмивка Дракон.

И ето че начело плаваха…

„Фейра“.

„Илейн“.

А онзи, който предвождаше атаката срещу Хиберн, летейки неустрашимо по вълните…

„Неста“.

С баща ми… с нашия баща на руля.

Вятърът отнесе сълзите, които Неста пророни, зървайки корабите на баща ни.

Виждайки кой точно бе избрал, за да влети в битката… заради дъщерята, мразела го толкова години, задето не се бори за нас, задето майка ни почина, заради нищетата, отчаянието и погубената младост.

Дракон попита сухо:

— Да разбирам ли, че се познавате?

Баща ни, от когото месеци наред не бяхме получили ни вест, ни кост.

От сестрите ми знаех, че бе тръгнал на среща по повод заплахата отвъд стената. Дали тогава вече беше станало ясно, че са ни предали собствените ни кралици? Дали не беше заминал на толкова тайна мисия, че не бе пожелал да рискува посланието до нас да попадне в грешните ръце?

За да ни помогне. На мен и на сестрите ми.

Рис каза на Дракон:

— Запознай се с Неста. А това е Фейра, другарката ми.

Никоя от нас не погледна принца. Вперили бяхме очи във флота на баща ни — в корабите, които бе кръстил на нас.

— А като заговорихме за Васа — продължи Рис, — успял ли е някой да премахне проклятието й?

Човешката и хибернската армада летяха стремглаво една към друга и съзнавах, че сблъсъкът им ще е смъртоносен. Хиберн издигна магическите си щитове. Серафимите вдигнаха своите.

— Виж сам — отвърна Дракон.

Нещо се стрелна между корабите на човеците и аз примигнах недоумяващо. Сетне се извиси над водата, бързо като светкавица. И се втурна към Хиберн. Червено, златисто, бяло — ярки като разтопен метал.

Можех да се закълна, че хибернският флот изпадна в паника, когато нещото се откъсна от човешката армада и се понесе към тях.

А щом разпери широко крила, сипейки по вълните след себе си искри и живи въглени, проумях какво — кой — се движеше скорострелно към вражеското войнство.

Огнена птица. Лумнала с жаркия, свиреп пламък на ковашкото огнище.

Васа — изчезналата кралица.

Рис избърса с устни сълзите, търкулнали се по лицето ми, когато забелязах как огнената кралица се врязва в хибернската армада. След нея изтляваха единствено обгорелите дървени коруби.